Строполи се напред и се претърколи от леглото, като повлече и одеялото със себе си.
Щом тялото му тупна на паркета, апартаментът се разтресе.
Будилниците тракаха върху шкафчето. Телевизионният монитор се разклати.
„И толкова ужасно ли беше? — попита се той. — Да се уплашиш до смърт?“
— Уоооолтър?
Каквото и да бе това, то все още го зовеше, викаше името му със стар, излязъл от историята глас.
Преобърна се по гръб и започна да се унася.
„Мамо — помисли си той. — Нямам търпение да те видя!“
Последното, за което се сети, преди да умре, беше разказът за момичето, намерено в Северните гори. Онова, чиято гръд се бе пръснала.
„Видяла е призрак — помисли си той. — Сблъскала се е с призрак, толкова голям, че да уплаши всички ни.“
Гоблин. И тази дума, името на града му, все още сияеше.
Последното, което зърна, бе наградата за отбора по дебати, отразена в ножа под леглото му — ножа, който не помнеше да е хвърлял там.
Хватката му върху одеялото се отпусна.
Будилниците виеха като сирените на гоблинската полиция, чиято кола профуча, погнала някого по „Лилия“.
А името му продължаваше да звучи някъде от вдън Северните гори, онзи кът на Гоблин, който дори и Уолтър Камп не можеше да отстрани.
— Уооооолтър?
— Уоооооолтър?
— Уоооооооолтър?
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЛОВЕЦО
1
ПОКАНЕНИ СТЕ
НА ПРАЗНЕНСТВОТО ПО СЛУЧАЙ 60-ГОДИШНИНАТА
НА НАЙ-НАГРАЖДАВАНИЯ ЛОВЕЦ НА ГОБЛИН
НИЙЛ НАШ
(Повярвайте!)
ЗАПОВЯДАЙТЕ НА:
МРАМОРНАТА АЛЕЯ № 60, ПОЛЕГАТИТЕ ХЪЛМОВЕ,
ПО ВСЯКО ВРЕМЕ СЛЕД
21 ч.
И ПУСНЕТЕ КЛЮЧОВЕТЕ ЗА КОЛАТА СИ
В АКВАРИУМА С БАРАКУДИТЕ,
ЗАЩОТО ОТ ТОЗИ КУПОН НЯМА
ДА СЕ ПРИБЕРЕТЕ С КОЛА
(В хижата се предоставят легла. Да преспите с непознат?)
ОЧАКВАЙТЕ СТРАШНА ВЕСЕЛБА,
ЖИВА МУЗИКА, МЕСО НА КОРЕМ
НЯМА НУЖДА ДА ОТГОВАРЯТЕ
АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА ДОЙДЕТЕ, НЕ СТЕ ЖЕЛАНИ
Барбара и Нийл Наш
2
За да влезеш в имота на Наш, трябваше да хванеш низ от неравни черни пътища през гъстите гори, обгърнали като мантия прекрасния североизточен жилищен район на Гоблин, наречен Полегатите хълмове. След безкрайно много неозначени завои и завойчета, неизчислими силуети, мярнати в сенките, и безброй тревоги да не би някак да сте подминали адреса, над боровете се подаваха големи златни колони и обявяваха, че хиксът действително отбелязва мястото. Пазачът на портата, як мъж на име Дуган с поръсена с пърхот коса, седеше в луксозна дъбова будка с плосък златист покрив, с пистолет на хълбока и списък с имена, одобрен от самата Барбара Наш. Разкошна горичка от вечнозелени растения се отразяваше в стъклото на прозорчето, което той издърпваше настрана, за да поздрави онези, които спираха с колите си до будката. Вечерта на празненството по случай шейсетия рожден ден на Нийл в будката при него седеше жена — зашеметяваща полуоблечена блондинка, на главата с празнична шапчица във всички цветове на дъгата, с чаша с кехлибарена течност в ръка и явно неуморна усмивка на лицето.
Косата на Дуган, нетипично за него, беше разчорлена, дори и горното копче на ризата му бе разкопчано. Някои гости познаваха Нийл и Барбара достатъчно добре, та да се досетят, че са наредили на клетия Дуган да се издокара подобаващо. Подобаващо за веселбата. И как само се вживяваше Дуган в ролята — осведомяваше всеки новопристигнал, че е получил съобщение от дома, а после, докато съпрузите и съпругите изчакваха с неподправено любопитство в погледа, вадеше изпод прозорчето сирена и я надуваше в лицата на гостите.
— Тая вечер няма лабаво! — заявяваше Дуган и на тези, които го познаваха, им ставаше ясно, че тези думи са отрепетирани. — И ъъ, зарежете, ъъ… тъпотиите зад гърба си.
После блондинката излизаше със залитане от будката и питаше колко души са в колата. Раздаваше на всеки гост торбичка с конфети и инструктираше всички да си ги изсипят върху главите.
Никой не отказваше.
Роджър Флечър, един от най-старите ловни другари на Нийл Наш и сред първите, пристигнали за големия купон, издуха със смеха си почти всички конфети от своето лице и каза на спътниците си:
— Нийл тая вечер се опитва да поставя рекорди.
След като Дуган натиснеше един ключ, бялата порта се разтваряше и гостите изминаваха краткия лъкатушен път до смайващия дом на Нийл и Барбара. На влизане Мари Флечър, съпруга на Роджър и ничия майка, отбеляза с каква чудесна изработка са белите гъски на входа.