— Неприятно ми е да ти го кажа, любима — рече Роджър с такава грамадна усмивка, че чак очите му се скриха. — Но те някога са били живи. Само че сега са… умрели. И боядисани.
И останалите гости се усмихнаха заедно с него.
Нийл Наш беше — както и поканата за празненството му заявяваше с гордост — най-прочутият ловец на едър дивеч в историята на Гоблин.
— Я вижте — посочи Андрю Бел през задното стъкло с пръст, по чийто връх бяха полепнали конфети. — Страшен екип от Шърманчета.
Между входния портал и двора на Наш, застанала чинно на моравата отпред, се възправяше втората по височина двойка Шърманови скулптирани храсти в цял Гоблин. Четириметровите пристойни изображения на Барбара и Нийл приличаха донякъде на президент и неговата първа дама.
Но дъждът разваляше идеалната гледка. Дори и четиримата в колата на Роджър Флечър, до един кореняци гоблинчани, трябваше да признаят, че вали жестоко.
— Все едно морето е някак си над нас — рече Харпър Бел. — И дава течове.
С помощта на мъж в бял дъждобран Роджър паркира беемвето си до един очукан камион „Форд“. Семейство Наш не бяха поканили само каймака на града — както знаеха и семейство Флечър, и семейство Бел, това не беше от онези вечери, на които колеги магнати си пийваха бренди и си обменяха политически грижи. Нийл Наш се опитваше да спретне най-големия, най-разнообразния и най-всеобхватния купон, който Гоблин бе виждал някога. Все едно се надяваше да окачи и самия купон като трофей в хангара си с отрязани глави на зверове зад къщата.
Пощальонът на Полегатите хълмове бе получил същата покана като най-големите инвеститори в „Наш енд Крофърд инкорпорейтид“. Таратайката „Кавалиър“, собственост на любимата келнерка на Барбара Джени Спаркс, бе паркирана до мерцедеса на сенатор Джон Гарет. Бусът „Фолксваген“ на Ханк Хътън закриваше изгледа към мраморния фонтан в двора, който сега преливаше.
Когато Роджър паркира, имотът на Наш без никакво съмнение се бе оживил. Гостите надуваха клоунски тромби във вид на пистолети, като се прицелваха един в друг, БИП-БИП, докато дъждът се изсипваше върху подстриганата зелена тревица. Шарени фенери във вид на разпънатото лице на полковник Уес Фаралайн се поклащаха между колите, разнасяни от гости, вече напреднали с по две-три питиета за вечерта. Някои носеха челници, други — маски. Върхът на топловъздушен балон се подаваше току зад източното крило на дома, а храбрият дивеч, сърни и зайци, наблюдаваше сред вечнозелените дървета, обграждащи моравите.
Роджър паркира на няма и стотина крачки от краката на грамадната зелена статуя от Шърман, изобразяваща самия Нийл.
Беше девет часът и девет минути.
— Така изглеждат повечето партита на приключване — отбеляза Харпър Бел.
„Добре дошли сред опустошението“ — помисли си Роджър. Зачуди се колко ли блондинки бродят из имението, жени що-годе като онази, дето седеше в будката при Дуган.
После взе чадъра, за да пази от дъжда жена си, слезе от колата и нахлу в мечтата на друг мъж.
3
Първите пристигнали доста бързо след това вече се затрудняваха да кажат кога е започнал купонът. Някои хора бяха дошли в ранния следобед, за да нагласят сцените, тонколоните, изненадите. Горе-долу по това време Барбара бе поела ръководството над тринайсетте готвачи, които щяха да подготвят Фестивала на месата. Пушилните и скарите на две нива бяха защитени от гоблинското небе с големи бели шатри, издигнати покрай плувния басейн на Наш. Трупове на животни висяха от колички като онези, с които пиколата вкарваха и изкарваха багажа на семейство Наш по хотелите, а Пол Ромео, най-известният касапин на Гоблин, кълцаше на едро и режеше на тънко.
Месата бяха също толкова разнообразни, колкото и гостите. Балет на дивеча.
По горните подпори на шатрите, сякаш спрели в полет, висяха патиците, фазаните, пъдпъдъците, гъските, тетревите, яребиците и лебедите. Стените на всяка шатра бяха изградени от елени карибу, лосове, антилопи, глигани и мечки. Между масите, затрупани с алигатори, планински кози и едри диви зайци се оформяха пътеки, по които да обикалят Барбара и готвачите и да проверяват какво става с ястията им.
Барбара вдъхна общата миризма на толкова много смърт. Усмихна се, защото разбираше най-добре от всички каква подготовка бе вложена в организирането на Месния фестивал за купона.
— По-тънко — нареди тя на готвача, който бе срязал наполовина хълбока на един елен.
Погледна изпод шатрата към къщата, където знаеше, че мъжът ѝ седи със скръстени крака пред огледало и се подготвя за вечерта.