Вътре в къщата беше даже още по-оживено.
Един мъж реши, че опашката за тоалетните е твърде дълга, и си потърси мивка. Вече залитайки, подмина пътьом стотина донякъде познати лица и се намери точно пред голямата спалня — тъкмо мястото, където поръбената с кожа от скунс завивка на Нийл и Барбара Наш покриваше грамадното им легло. На вратата беше залепена табела:
НИКАКВО ЧУКАНЕ ВЪТРЕ!
И мъжът се изпика там, където си стоеше.
5
В единайсет часа никой никъде не беше мярвал Нийл на купона.
Скоро плъзнаха слухове.
Нийл Наш бил мъртъв. Умрял в деня преди празненството и Барбара решила, че той не би пожелал да го отменят.
Това сега било погребението му, а не рожденият му ден.
Някои дори твърдяха, че помолил да вържат тялото му на дърво и всеки опечален можел да стреля с пушка двайсет и втори калибър по него, докато нищичко не остане, освен парчета за вечеря на кучетата.
Нов вид купон, мрачна веселба, див пир с месо, пиянско и опасно парти по случай рождението на мъртвец!
Идеята беше прекалено добра. На хората направо им се искаше да е вярно.
И празненството се вихреше.
Хората плуваха с живи костури в басейна. Други вземаха душове вътре в къщата, както са си с костюмите и роклите. Хора припадаха и пак се свестяваха.
В крепостта от храна, над която властваха готвачите, вече имаше значителна пробойна. В океана от пиене се беше образувала падина.
И дъждът така се лееше, че след време започваше да ти се струва, че не вали.
Нийл се появи трийсет минути преди полунощ. Понесен на раменете на петнайсетте мъже с кожени якета с нашивки О-60, пришити на дясното им рамо.
— Дайте път! — смееха се те. — Направете път за най-награждавания ловец в историята на Гоблин!
Нийл надаваше крясъци на сова, когато го хвърлиха в басейна.
6
Гостите се събраха край басейна и един мъж с полупритворени очи, който се люлееше на края на водата като дете, което аха-аха ще падне, даде тон за песен.
— Честит рожден ден!
Онези вътре в къщата подеха песента, дошла отвън. Барбара се плъзна във водата до мъжа си.
— Честит рожден ден!
Нийл изглеждаше така, сякаш е застанал между два басейна — онзи, дето му беше до кръста, и другия, който се изливаше върху му от небето.
Великият гоблински дъжд.
— Честит рожден ден, скъпи Ловецоооо…
Ловеца.
Прякорът на Нийл. За това, че е най-добрият. Най-добрият ловец. Ловец на едър дивеч. Ловец на трофеи.
— Честит рожден ден!
Гостите избухнаха в ликуващи възгласи и трясъкът от счупени чаши разцепи леещия се дъжд.
Нийл се поклони.
Стреляха с пистолети в небето. Полуголи, полуизрисувани жокейки яздеха коне около къщата. Хората се замеряха с храна. Изстрелваха стрели в небето.
Щом Нийл излезе от басейна и подаде ръка на Барбара да ѝ помогне, на моравата спря пикап. Каросерията беше натоварена с кутии — подаръци, опаковани във всевъзможни цветове. Синя тента ги пазеше от небето. Нийл стъпи върху отворения капак на каросерията и размаха ръце за тишина.
— Велико, ебаси! — заяви той. — Къде сме се научили така да си правим кефа? Кой ни е научил да си правим такъв кеф, по дяволите? — Още ликувания. Още смях. — Тази вечер ставам на шейсет години, а благодарение на вас, хора, се чувствам на… осемдесет!
— Къде е Крофърд? — ревна някой.
— Кроудеди? — понавъси се Нийл. — Кроудеди не успя да дойде. По дяволите, все някой трябва да работи тая вечер, нали така?
Смях. Възгласи. Престорени дюдюкания за Дийн Крофърд.
Дийн Крофърд беше другата половина от „Наш енд Крофърд Инкорпорейтид“. Нийл знаеше къде точно се намира партньорът му. Чакаше у дома си в Полегатите хълмове, чакаше да му доставят една каса.