— Тортааааа!
Сол Стайн поведе Нийл между гостите, после през стъклената врата на задната веранда го въведе в къщата. Обувките на Нийл жвакаха по кафявия килим, докато вървеше между редици от хора, по-пияни от него. Вярваше, че е щастлив.
След като седна начело на дъбовата маса в трапезарията, Сол му каза да не пада от стола, а после изчезна сред стената от гости. По покривката бяха извезани елени и лисици, които се опъваха в различни пози. По стените имаше окачени рога, а в стаята стоеше зебра, така добре препарирана, че изглеждаше, сякаш е гост.
Време беше за тортата.
Всеки, който успя да се намъкне вътре, се натъпка в стаята. Някои гледаха от двора през прозорците, а мнозина лежаха по тревата толкова пияни, че не можеха да се вдигнат. Нийл награби нож и вилица и задумка с тях по масата като нетърпеливо дете.
— Къде ми е тортата, мамо? — ревна той.
„Бип! Бип!“ — избипкаха пистолетите тромби, щом Барбара влезе, като буташе пред себе си грамадна стоманена количка.
Шейсет свещи, ярки като полицейски светлини.
— Барбара! — възкликна Нийл, щом зърна тиканата от нея количка.
Тортата беше от месо. Месна торта. Петдесеткилограмова, по-тежка от някои гости.
Потрябваха двама мъже, за да я вдигнат на масата.
— Е, приятели — изчурулика сладко Барбара. — Знаете какъв е редът.
— Честит рожден ден!
Пак песента. Толкова голям рожден ден, че трябваше да я изпеят два пъти.
Нийл погледна надениците, използвани за свещници.
— Честит рожден ден!
Дебели парчета еленово и лосово месо бяха така здраво пресовани, че отстрани им избиваше кръв и цапаше покривката под тях.
— Честит рождеееееен дееееен…
Средата беше от смляно говеждо, патешко и гъше месо. Толкова прясно, че приличаше на рана.
— …скъпи Ловеееецооо…
Мас от бекон украсяваше тортата отгоре като глазура. Нийл разпозна месо от пъдпъдъци, бекаси, гълъби, катерици. Ъглите бяха украсени с парчета свинско — декоративните детайли, които всеки пекар би използвал.
От малки костици беше нареден надпис:
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЛОВЕЦО!
— Честит рожден ден!
Сълзи избликнаха от очите на Нийл.
— Духни свещите! — провикна се някой.
Шейсет свещи за шейсет избити заселници, за шейсет години живот.
Нийл вдъхна въздух шумно и дълбоко, замижа и си помисли:
„Искам сова“.
И вината на гоблинчанин се надигна у него, щом си намисли това желание, и за секунда Нийл повярва, че вече е сторил нещо ужасно.
Духна свещите.
Прочутият касапин се наведе да разреже тортата, но Нийл го изтика настрана на майтап и награби ножовете.
Хората нададоха ликуващи възгласи, когато той си отряза парче бекон, патешко и говежди език, а после го натика в устата си.
„Искам сова“ — помисли си пак. Този път без чувство за вина.
— Какво си пожела, Нийл? — попита го някой.
Но Нийл само махна с ръка и отпъди въпроса.
И мислите за празното място в хангара литнаха в ума му като празнични балони за рожден ден.
7
— Няма да ви карам да ме гледате как отварям цялата тази планина от подаръци — рече Нийл на гостите. — Но все пак ще ви накарам да ме гледате как отварям един.
Барбара се усмихна и му поднесе подаръка си.
— Честит рожден ден, скъпи — рече тя, а после го целуна по бузата. Нийл я придърпа до себе си, обвил талията ѝ с ръка.
Подаръкът беше малък и тънък, увит в златна хартия. Нийл внимателно го отвори.
— Трахтънбройт — каза той.
Държеше в ръце пощенска картичка от Гоблин със снимка на Джонатан Трахтънбройт. Беше струвала на Барбара 1,19 долара. Имаше надпис със зелени букви:
ПОЗДРАВИ ОТ ГОБЛИН!
ОТКРИЙТЕ ТУК СВОЯ ПРИЦЕЛ!
— Откъде я купи? — попита Нийл.
— Много добре знаеш откъде съм я купила — усмихна се тя. — От същото място, откъдето си купуваш гадните енергийни напитки.
Гостите се разсмяха.
Нийл се взря в лицето на човека, открил толкова отдавна гоблинските Велики сови.
— Знам колко много го обичаш — каза Барбара. Но и двамата бяха наясно, че това е много слабо казано — Нийл Наш събираше всичко свързано с Трахтънбройт, което му попаднеше. Писма до колеги. Бележки за помощниците му. Дневници, които бе водил, докато бе изучавал драгоценните си птици. Снимки. Картини. Рисунки в пръстта. От най-редкия предмет (Нийл вярваше, че притежава точно онази жица, с която бяха удушили Трахтънбройт на Хълма на свободата) до най-обикновения (ключодържател, изобразяващ шотландския ловец). Нийл знаеше по-добре от всички, че Трахтънбройт беше истинският ловец от най-висока проба. Най-добрият. Най-добрият ловец, който някога Гоблин бе наричал свой син.