И все пак не можел да се впише. А не можел и да се напие. Не и така, както подобава да се натряска звездата на празненството.
След като направил пълна обиколка на къщата с по едно питие във всяка ръка, Нийл се тръшнал между две жени на дивана в кабинета си и им сецнал разговора.
— Вън — рекъл той.
Жените се разсмели. Нийл Наш не настоявал хората да си тръгнат, той настоявал да дойдат.
— Вън! — повторил той — ехо, подобно на крясъка на сова, и жените, объркани, се изнесли от кабинета му.
— Вън! — кряскал дълго след като си отишли.
После седнал на писалището си и отворил горното чекмедже. Там се взрял в една книга, която имал вече от близо четирийсет и пет години, купена за едно пени, когато бил едва петнайсетгодишен.
„Опознайте Джонатан Трахтънбройт“.
По-скоро брошура, отколкото книга, със съответния брой страници и илюстрации.
Но Нийл не можел да мисли за нищо друго. Тъй че, докато хората навън празнували в негова чест, той прелиствал страниците, без изобщо да разчита думите, зяпал тъпо снимките и се взирал дълго-дълго (и с копнеж) в черните като полунощ птици, нарисувани от художници само по предположения, тъй като Трахтънбройт унищожил всички доказателства за това как изглежда драгоценната му находка, няколко дни преди да умре.
— Той не ги е открил тук — произнесе Нийл на глас, без да се обръща към никого. После тръсна глава, защото за него не беше за вярване как нещо толкова неделимо от Гоблин би могло да е внесено отвън. — Докарал ги е.
9
Нийл Наш не беше англофил, но тия англичани несъмнено ги биваше в лова. Трахтънбройт, след като прекарал седмица в Северните гори, не полудял. Нито пък видял вещица, нито се загубил. Но напуснал Гоблин за толкова дълго време, че когато се върнал близо десет години по-късно, почти не могли да го познаят. Вече не бил червенобузият трийсетгодишен учен и пристигнал в Гоблин като пламенен (и осведомен) мисионер. Онези, които го били срещали преди, го познавали като целенасочен, но целенасочеността, която прилагаш, за да решиш как да се направи нещо, е съвсем различна от онази, с която го вършиш.
Трахтънбройт открил своите Велики сови в задния двор на дома на свой колега по време на празненство, когато излязъл да подиша чист въздух. Докато вървял през една лимонова горичка, облечен с характерното си червено сако от кадифе, младият учен съзрял нещо като черен пуловер, метнат на дървесен клон. Отишъл да го свали оттам и изпаднал в шок, когато горната част на пуловера се завъртяла и разкрила двете най-забележителни очи, които бил виждал някога. Овали колкото подноси за торта, очите били чисто черни освен червените ириси, които можели да накарат и пазач да припадне. Това била сова. Сова с пера, черни като английска карета, и нокти, дълги колкото някои змии. Трахтънбройт бил омагьосан.
— Ти — рекъл той. — Ти.
И пак, и пак. „Ти.“
После с възбуда, напълно непозната за него, се втурнал обратно в дома на колегата си. И тогава се спрял.
Обзело го чувство за самосъхранение.
Чувство, което дори и тогава той разпознал като алчност.
„Това е мое откритие — помислил си той. — Мое.“
Години по-късно Трахтънбройт щял да повярва, че совата е знаела, че е една от едва четирите съществуващи и че Трахтънбройт бил доведен да ги спаси. Ето защо, разсъждавал той, совата се показала на него, а не на приятеля му, който тъй често се разхождал из същата лимонова горичка.
Трахтънбройт действително тогава се върнал на празненството и нехайно заразпитвал приятеля си за местния дивеч. Но много внимавал да не споменава совата. Приятелят му отговорил, че имотът му приютявал „обичайните шотландски животинки“ и „нямало нищо уникално за докладване“, и тъй като Трахтънбройт не доловил нито намек за неискреност, повярвал, че той самият все още е единственият, зърнал нещо подобно.
По-късно Трахтънбройт пак се измъкнал навън и отново се доближил до совата.
— Аз ще се върна — казал той на птицата. — И ако ме чакаш, ще ти намеря място, по-достойно за теб от това нищожно лимоново насаждение.
Трахтънбройт дълго търсил из Шотландия, а скоро след това и из Англия. Но чак когато случайно дочул как двама ирландци си говорят за Америка, решил да се насочи отвъд океана.