Америка, по-рядко населената. Америка, непознатата.
Поддържал постоянна връзка с колегата си, живеещ край лимоновата горичка, пращал му писма, в които го подпитвал за „някакви нови открития“ и „някакви големи новини“. Отсъствието на вълнуващ отговор казвало на шотландеца всичко, което му било нужно да знае. И все пак в края на краищата тревогата дошла, когато колегата му пратил вест, че скоро ще се мести, и иска ли Джонатан да види къде.
Същия този ден, на разходка, на която излязъл да се успокои и по време на която се надявал да намери някакви вътрешни отговори, Джонатан Трахтънбройт открил Северните гори и дървената предупредителна табела, която го хвърлила в трепетна възбуда.
Легендите само работели в негова полза. Гоблинчани, както се оказало, избягвали тъкмо онова място, което той дирел, за да съхрани една тайна.
След като открил тъкмо онова, което несъмнено търсел, Трахтънбройт се завърнал в Шотландия и си поставил задачата да се сприятели с новия обитател на бившата къща на колегата си. На всяка цена трябвало да има достъп до онази лимонова горичка. Когато открил, че новият наемател е бивш бригаден генерал от шотландската армия, който имал вкус към бирата, спорта, жените и почти нищо друго, Трахтънбройт разбрал, че няма нищо общо с него.
Но бил решен да установи връзка.
Започнал да нарича мъжа Рижия заради ниско подстриганата, розовочервеникава коса. И една вечер проследил Рижия до любимата му кръчма. След като шест часа подслушвал от съседното сепаре, той заподозрял, че да се обръща към бившия военен в качеството си на учен, ще е без полза.
На другата сутрин Трахтънбройт наел една проститутка, за да се престори на негова сестра. Тази част от историята винаги предизвикваше усмивка у Нийл Наш. Доколко далеч бил готов да стигне Трахтънбройт — за това в Гоблин се носеха легенди.
— За няколко нощи — рекъл Трахтънбройт сред мрака на уличката, в която срещнал Лула. — Без физически контакт. Не е за мен.
Платил ѝ с парите, получени от научна стипендия, която предполагала, че той изучава пчелите, и същата вечер я довел в кръчмата. Рижия седял тежко на бара, лочел бири на един дъх и ревял непристойности на всеки, що му се мерне. Както Трахтънбройт се надявал, още в първия миг той хвърлил око на неговата сестра. Поканил двойката при себе си на бара и тримата пили, докато кръчмата не затворила за вечерта.
Трахтънбройт вече усетил совата в ръцете си, когато мъжът съвсем непринудено се обърнал към него и казал:
— Какво ще кажете със сестра ти да дойдете у нас и да продължим купона, а?
Проститутката разиграла възбуда, но Трахтънбройт я усещал неподправено. Качили се на черната карета на учения и най-сетне потеглили към къщата, чиято лимонова горичка го била обсебила за цели четири дълги години. Щом пристигнали там, проститутката не си губила времето и разсеяла Рижия с целувки, а Трахтънбройт се престорил, че е заспал пиян на дивана.
— Ъъ — рекъл Рижия, поглеждайки подозрително учения, докато го водели по тъмния коридор към спалнята му. — Той нали няма да ме обере сега?
Проститутката се изкискала и дръпнала Рижия за ръката.
— Да те обере ли? — възкликнала тя. — Та той и себе си не може да обере, така се е нафиркал.
— Да — рекъл Рижия. — Ама ако вземе че ме обере…
В момента, в който Трахтънбройт чул вратата на спалнята да щраква, станал и внимателно се изсулил навън през входната врата. От каретата си грабнал телена клетка, после се върнал през къщата, като стъпвал на пръсти и притаявал дъх. Щом стигнал задната врата, натиснал дръжката и чул Рижия да казва нещо от коридора.
Трахтънбройт оставил клетката на земята, втурнал се обратно към дивана и се свлякъл на него, все едно че спи, тъкмо когато вратата на спалнята се отворила.
— А? — възкликнал Рижия, втренчен в мрака на стаята към буцата на дивана му.
— Върни се! — подвикнала проститутката. — Та той не знае къде се намира.
— А…
Трахтънбройт не помръдвал, а Рижия недодялано се прибрал в спалнята си. После зачакал. И чакал. И станал, и се върнал при задната врата с изглед към лимоновата горичка нощем.
Вдигнал клетката и се измъкнал навън.
Мъглата се събирала и се разцепвала при глезените на ботушите му, докато той вървял из горичката. Бил решил да започне тъкмо от дървото, на което бил видял великолепната птица. След като стигнал до него, му се сторило, че вижда някаква дреха, метната на нисък клон. Но този път вече бил наясно. И птицата, летяла четири години из мислите му, била кацнала точно там, където я видял за последно.