Великите сови, както започнал да ги нарича, били над всякакви упреци. И те щели да внесат живот в една гора, в която нищо живо не смеело да припари.
10
Някой подаде на Нийл чаша. Откакто бе излязъл от кабинета си, му се виеше свят и образи на сови се рояха в пламналия му ум. Във фоайето един приятел без малко не го заля с питието си и рожденикът сърдито го стисна за китката.
— Внимавай! — ревна той. — Това е кадифе!
Но сакото, с което бе облечен, не беше кадифено.
Целият в бели конфети, докато търсеше конкретни гости из купона, Наш позволи на намисленото си желание най-сетне да се изтръгне от оковите си и да се издигне на повърхността.
— Искам сова — изрече той. Но никой не го чу, групата на сцената го заглушаваше.
Да, сега той можеше да признае пред себе си. Как само го дразнеше това от цяла вечност! За Нийл и за всеки ловец, който имаше Гоблин за свой дом… да разполага с такова великолепие толкова наблизо, небивалата шир на неопозната територия, Северните гори, Великите сови — само на мили от леглото, в което сънуваше!
— Къде да поставиш заслепяващи прожектори на такова място? Как да постигнеш чист изстрел сред този гъстак?
Вече си се представяше въоръжен в гората.
Но в Гоблин Великата сова бе свещена. Да удари сова, би било равностойно на това да дялка с длето Маунт Ръшмор. Совите бяха повод за хвалби. Нещо, за което да мислиш, когато дъждът е твърде проливен и няма какво друго да правиш. Плетищата, Северните гори и Великите сови правеха Гоблин по-различен. Животински вид, който не се срещаше никъде другаде по света, даваше такъв принос за града, какъвто никой универсален магазин не би дал. Правеше го неповторим. Той съществуваше на картата. Индивидуалността, която голямата находка на Трахтънбройт придаваше на Гоблин, нямаше да докара на града пари. Трахтънбройт въпреки целия си принос за града изобщо не е мислил за Гоблин. И някак си през годините тази чистота се бе дестилирала.
— Една сова нищо няма да промени — рече Нийл.
В дълбините на съзнанието на всеки гоблинчанин сова бе кацнала на клона на немислимо дърво.
Гордостта на Гоблин винаги можеше да бъде проследена до великолепните, черни като карети птици, доставени от Трахтънбройт. На хората не им бяха нужни нито наредбите, нито страха от Гоблинската полиция — Великите сови не биваше да бъдат пипани.
И все пак… Нийл Наш често се бе чувствал по-голям от града, в който живееше. И тази мръсна мисъл бе надниквала иззад ъгъла на раздутото му самочувствие много пъти досега. Но тази вечер бе излязла на показ. И докато обмисляше това сега, докато вървеше сред мъглата от дим и тела, Нийл разбра, че в края на краищата то не е чак пък такава злина.
Господи, първо на първо, Трахтънбройт ги беше откраднал тия чудовища!
Нийл излезе през задния вход, гаврътна питието в ръката си и метна чашата в тревата.
Не видя хилядата души, танцуващи под дъжда в двора му. Не чу гърмящата музика на групата.
Той вече си представяше как се снишава сред разкривените дървета, от пушката му още се вие дим, гръмнал е недосегаема птица.
— Никой никога не е умрял от чувство за вина — рече той. А после прекоси моравата към своя хангар.
Докато вървеше, приятели му подвикваха. Една жена сложи ръка на рамото му и той я бутна подигравателно настрана.
На вратата на хангара отново се огледа през рамо към купона в негова чест. Виждаше го като мъгла. И най-сетне влезе в сградата.
— Здравейте — каза той, палейки таванските лампи. — Татко си е наумил да ви доведе сестричка.
Тръгна покрай редиците от едър дивеч — носорог и пума го поздравиха първи. Зад тях стояха две зебри, лъвица и рис. На всеки ред имаше по десет животни, тъй че Нийл усети такъв мощен прилив на сила, сякаш минаваше покрай тях в задгробния живот, техния задгробен живот, в който той беше цар и всички те му принадлежаха.
Излезе на открито пространство сред хищните птици. Празен сандък върху една колона, боядисан в бяло. Между кондор и белоглав орел Нийл видя собственото си лице, отразено в стъклото. Виждаше вътре черна птица, която още я нямаше там.
— Ти си ни донесъл тези птици, Джонатан Трахтънбройт. Някога си ги ловувал и си ми ги донесъл, за да ги ловувам и аз. Учебниците ще пишат и за двама ни. Единствените двама души, които някога сме нарекли тези птици свои.
Хвърли поглед през рамо. Огледа дивеча.