— Нали уж бяхме тръгнали за Западните поля, Нийл — обади се ненадейно Харви. Нийл сви вдясно по един черен път, който наричаха Блати. Сега пътуваха на север, не на запад.
Наш погледна в огледалото за обратно виждане.
— Някога да съм те подвел, Харви? — Усмихваше се. — Това, че ние си тръгнахме от купона, не значи, че купонът е свършил. Дълго ще я помним тази нощ.
Прав е, помисли си Сол. През всичките техни години и във всички техни приключения Наш никога не ги беше подвел. С него бяха изживели най-страхотните моменти в живота си — колкото за три живота. Колкото и непредвидим да беше, Нийл Наш Ловеца различаваше доброто от злото.
И затова, когато Нийл спря ягуара и загаси фаровете на петнайсетина метра от южния проход към Северните гори, Сол вдъхна дълбоко и си помисли: „Вече не“.
14
— Ти си пиян — рече Харви. — И си се побъркал.
Нийл се завъртя на седалката си. Ягуарът все тъй си стоеше.
— Страх те е да не се позалуташ, а, Харви? За това съм се погрижил.
Нийл слезе от колата. Харви и Сол го гледаха как минава покрай задното стъкло. Чуха го да отваря багажника.
— Няма да влизам там — рече Сол.
През целия му живот никога, нито веднъж през ум не му бе минавало да навлезе в Северните гори. Както при повечето гоблинчани, в мозъка му като клеймо бе отпечатано предупреждението:
Сдъвчи си храната, преди да я глътнеш, Сол.
Огледай се и на двете страни, преди да пресечеш улицата, Сол.
И ако някога те хвана да се навърташ край онези шибани Северни гори…
Харви просто не можеше да повярва. Умът му не го побираше. Беше адски късно. Дъждът валеше като побъркан. Всичките направо се бяха удавили от пиене. И сега Нийл Наш казва ей, я да влезем в Северните гори? Харви не не се страхуваше. Нямаше време да усети страх. Може би след няколко секунди щеше и да го усети. Но точно в момента не вярваше какво се случва. Не можеше. Среднощният лов изглеждаше като приключение. Да влязат в Северните гори — като безумие. Ако някога би направил това, то щеше да е преди четирийсет години с една блондинка на име Ронда.
Но това? Тук? Сега?
Представяше си как вдига последния камък на Земята. Как отваря последната смахната врата.
Нийл се върна до предната врата и метна на седалката едно въже.
— Виждате ли сега? — рече той. — Няма да се загубим.
После метна върху въжето две зелени наметала пончо. Третото си го сложи.
— Ами Роджър? — попита Сол.
Високо в гоблинското небе изригна гръм.
— Зарежи го — рече Нийл. — Той може да изчака в колата.
После Нийл се върна при багажника.
Харви бързо си сложи пончото.
— Идеята хич не е добра — рече Сол.
Това като че подразни Харви. Сякаш Сол огласяваше нещо, което точно сега той не искаше да се оглася.
— А защо не, Сол? — попита Харви спечено. — Заради някоя вещица?
Прозвуча глупаво, разбира се, но когато погледите им се срещнаха, и двамата бързо извърнаха очи.
Сол слезе от колата, а след малко и Харви. Роджър остана заспал, опрял глава на стъклото на страничния прозорец. Нийл носеше голяма кутия.
И тримата мъже поеха целенасочено към тъмния проход към Северните гори за пръв път в живота си.
Нийл бе метнал на гърба си лък. И колчан със стрели.
— Какво имаш в кутията, Нийл? Хлебни трохи?
Нийл се обърна към Харви, а дъждът ги заля още по-силно.
— Да, Харви. — Той плясна отстрани кутията с ръка. — Хлебни трохи.
Сол си спомни как веднъж, когато беше на единайсет години, на игрището зад гоблинското начално училище Карл Клей му каза, че е бил в Северните гори. Без да се перчи. Без да се фука. Просто дете, което трябваше да каже на някого как се е спънало там в мъртъв елен, чиято гръдна кухина била разпорена като капака на кашон. Карл каза на Сол никога да не ходи там. И трепереше, като го каза. И се разплака.
— Сериозно, Нийл — обади се Харви.
Нийл се спря само на няколко крачки от мястото, откъдето се навлизаше в гората. Нищо повече от пространството между две преплетени дървета.
Отвори кутията.
— Празна е — рече Харви.
После Нийл я затръшна. И Сол разбра ясно, че Нийл изобщо не бе изпитал внезапен подтик да отиде в Северните гори. Той имаше план.
План да изнесе нещо оттам.
— Нямаме ли фенерчета, Нийл? — попита Сол.
Но Нийл само се разсмя.