Но очите му оставаха вторачени в една точка пред него — стъклена витрина, в която не беше изложено нищо.
— Първата — рече Нийл и прогони надигналите се бодежи на чувството за вина. И тази вина замръзна и умря в него.
Бе взел решение. Бе избрал историята.
— О, Джонатан Трахтънбройт… сега с теб сме колеги! Ние сме неповторими! Само ние!
Приятелите на Наш бяха виждали това му изражение и преди — в снежните вечери, когато пиенето се обръщаше срещу него. Харви би казал, че Нийл „се пали“, Сол щеше да се стегне, за да изтърпи фукните на Наш цяла вечер.
Нийл подмина една човекоподобна маймуна с лице, така добре запазено, че сякаш го гледаше.
— Чудесна работа си свършил, Трахтънбройт — рече Нийл. — Признавам, че без тебе нямаше да мога да го сторя.
Засмя се и всяка сричка излетя към покрива на хангара.
Неговата гризли от Аляска се възправяше над него в цял ръст. Испанският му ибекс сияеше.
— Аз ги убих всичките, Джонатан, само със своите умения. Със своята отдаденост към спорта.
Беше стигнал до празната витрина. Сега птицата за него все едно нямаше никаква тежест.
— Трахтънбройт и Наш. Джонатан и Нийл.
Той нежно положи совата върху квадратна постелка в краката си и потърка ръце.
— Гордостта на Гоблин — рече той. — Тук, у дома.
Дъждът плющеше силно по покрива на хангара, когато Нийл вдигна стъклото на витрината и положи под него отпуснатата птица. Знаеше, че има много работа — по дяволите, стрелата още стърчеше от сърцето на птицата, ала по-мила гледка той не бе виждал през живота си.
— Честит рожден ден, Ловецо — рече той.
Птицата лежеше, неестествено изкривена върху плота на витрината.
— Господин Трахтънбройт, поздравете ме — рече Нийл. — И аз съм вписан вечно… редом с вас..
Вратата на хангара се отвори с трясък зад гърба му.
Нийл бързо се извърна, вбесен.
— Кой е там? — извика и вдигна ръка, за да прикрие Великата сова.
После чу тракането на токчета по пода и разбра кой е, още преди тя да произнесе името му.
— Нийл, ама си и ти! — гласът на Барбара се разстла като падащи листа между препарираните зверове. — Да изчезнеш от собствения си купон. Не ти е присъщо да избягваш прожекторите.
Щом тя се показа, Нийл пристъпи към нея. Срещнаха се на няколко крачки от птицата, заобиколена от толкова много дивеч.
— Барбара — рече той и пое ръката ѝ. — Имам да ти покажа нещо.
Барбара вдигна пръст, за да го накара да замълчи.
— Но първо аз имам подарък за теб.
Сега Нийл забеляза, че тя носеше кутия.
— Аз вече отворих твоя подарък, скъпа. Ти нали не искаш да ме разглезиш?
— Ти отвори подаръка, който исках да видят другите — рече Барбара. — Но това… — И тя му подаде кутията. — Това е истинският ми подарък за теб. Честит рожден ден, Нийл.
Нийл пое кутията и я притисна към своето пончо, все още мокро от лова.
— Благодаря ти, Барбара. Любов на моя живот.
Той отвори кутията.
Барбара се усмихна, когато очите му се разтвориха широко. Дълбок, тих стон се надигна в гърлото му.
Нийл бръкна в кутията и извади птицата за краката. Черните ѝ пера на светлината на таванските лампи в хангара не изглеждаха по-различни от перата под стъклото зад него.
— Барбара…
— Знам — рече Барбара. — Почти се чувствам виновна заради това.
Велика сова. Несъмнено първата.
— Б-б-барбара…
Нийл залитна назад, като клатеше отрицателно глава.
— Барбара… Аз трябваше да съм първият… Аз…
— О, я не се нервирай какво е редно и какво не е, Нийл. Ти искаше сова и аз ти отстрелях сова. Миналата седмица.
Облак, мъглив като гоблинското небе, затули очите на Нийл.
— Какво си направила?
Гласът му отекна сурово из хангара.
— Но защо, скъпи, та не е ли очевидно? Гръмнах ти Велика сова. Първата в историята на Гоблин, смея да кажа.
Нийл падна на колене.
— Нийл… какво правиш?
Птицата рухна до него — перната купчина. Усещаше как се изплъзва… пропада…
— Нийл, скъпи. Вземи се стегни.
Но Наш вече не чуваше молбите на жена си… Гласът на първия жител на Гоблин, отстрелял Велика сова.
Усещаше как се приплъзва. Изпада.
Откъде?
— Изпадам в немилост — рече той. — Изпадам от историята…
— Нийл…
Нийл Наш изрева — басов яростен рев, който разклати рафтовете в залата му с трофеи… нервите на жена му… и стъклата, защитили безсмисления му улов.
— Изправи се, Нийл — рече Барбара нетърпеливо. — За Бога. Изкарваш ме, все едно съм извършила най-ужасното нещо на света. Не че не се тревожа. Аз наруших закон, Нийл. Важен закон. Заради теб. — Тя тръсна глава. Нийл заплака. — Може да си мислел, че през цялото време прикриваш желанието си да притежаваш тази птица, обаче една съпруга ги знае тези работи. Съпругата знае. А никакви глупави наредби не са ни спирали никога преди. Това е чудесен подарък, Нийл, и когато най-сетне разбереш, че на Северните гори една сова няма да им липсва, ще ми благодариш за това, че съм ти поднесла най-великия дар в живота ти. Честит рожден ден — рече тя, все още озадачена. — Честит рожден ден, Ловецо.