Дик огледа за върви.
В нозете на Императора стоеше дръвник. Блондинката описа пълен кръг около оръжието, за да покаже на публиката, че върви няма, и дори стигна дотам да го подаде на публиката да огледа сама. Дик искаше да го хване, но щом посегна, Тереза го дръпна за ръкава на сакото. Все едно я беше страх, че може да прихване нещо. Дик не беше съвсем несъгласен с нея.
Докато публиката разглеждаше оръжието, Императора крачеше по сцената. Всъщност той крачеше мълчаливо по време на цялото шоу, докато (Ненормалната? Разкошната?) блондинка говореше.
— Много е мрачно! — прошепна Тереза. Дик не беше сигурен дали тя говори за осветлението, или за самото шоу.
Императора накрая застина неподвижен, но животинската енергия в него като че продължаваше да пулсира. Сега стоеше с гръб към публиката, вирнал глава към блондинката. Дик предполагаше, че фокусникът е под четирийсетгодишен, но беше много трудно да се каже. Несъмнено имаше едновремешен вид, образ, какъвто ще видите в драматизация за стария свят. Облечен беше с впити панталони, черни ботуши, жилетка и бяла риза с жабо и копчета — Дик знаеше, че някои хора ги наричат „риза на поет“. Мустаците и потната му черна коса бяха тук-таме прошарени, но само леко. Всъщност толкова слабо, че можеше да е направено за ефект. Дик смяташе, че той прилича на поет бикоборец. На ловец философ. Въпреки мъжествеността му в него имаше нещо дълбоко невротично. В крачката му. В стойката му. Шарещият му поглед, съчетан с невидима, ала доловима увереност в занаята си.
Зад подготвения вид на шоумен Дик долавяше страх.
А блондинката… как ѝ беше името? Казала ли го беше? Когато за пръв път излезе иззад кулисите, на Дик му се стори, че Тереза ще го убие.
„О, разбира се, Дик. Чудна вечер навън.“
И все пак, колкото и зашеметяваща да беше, присъстваше и нещо изнервящо, усещане за фалш, което надделяваше над чертите ѝ.
Беше облечена с деколтирана версия на викторианска рокля в жълто и зелено — гърдите ѝ изпъваха шевовете, бялата ѝ кожа бе гладка под светлините на прожекторите. Полата на роклята ѝ беше отрязана късо, а ботушите добавяха към високия ѝ ръст една допълнителна педя. Русата ѝ коса до раменете скриваше наполовина лице, което ту влизаше във фокус, ту излизаше под светлината на таванските прожектори.
Беше женствена, мислеше си Дик, абсолютно. И все пак… в нея имаше и нещо животинско.
Тереза и дума не обели за нея. И Дик разбираше. Шоуто беше толкова добро и вървеше толкова стремително, че нямаше време да ѝ огледат краката. А и освен това по свой начин Императора бе също толкова поразителен. Ако не и повече.
— Господи! — възкликна Тереза, щом блондинката отново получи брадвата. — Почна се.
Блондинката бе потопила ръце в мрака сред публиката и оръжието, което изнесе обратно под прожекторите, изглеждаше също толкова реално, колкото и сечивата, които Дик бе виждал в бараката с инструменти на Терезиния баща. Блондинката застана в противоположния край на сцената срещу Императора и вдигна вежди в мълчалив въпрос към него дали е готов.
Императора кимна веднъж. Дик видя как капка пот капва от върха на носа му.
Жената метна брадвата към главата му с такава скорост, че публиката изпищя в един глас.
ФИУУУУ!
Дик затвори очи. Нямаше как. И когато ги отвори, видя острието на брадвата да виси на няма и два пръста от лицето на фокусника.
Звукът на брадвата, разсичаща пространството помежду им, се запечата силно в съзнанието на Дик. Тропането на ботушите на блондинката по сцената също, всеобщото ахване на публиката, когато изглеждаше, че е вече късно.
— Исусе Христе! — възкликна Тереза. — Не издържам повече.
Блондинката протегна ръка, сякаш невидим лъч я свързваше с увисналата във въздуха брадва. Дик потърси вървите.
Или пък фокусът го извършваше Императора? Впил поглед в острието, устата на фокусника оформи малък кръг и той вдигна лявата си ръка. Направи фино движение, все едно тръсва прах от рамото на жилетката си, мръдна китка и брадвата се издигна на около педя по-нависоко във въздуха.
Сега се възцари мълчание. Блондинката с протегната ръка, фокусникът, втренчен в увисналото нависоко във въздуха острие.
Императора пак се раздвижи и брадвата се завъртя. Публиката пак ахна, когато брадвата падна стремително върху дръвника до черните ботуши на фокусника.
КЛЪЦ!
Тя разцепи дръвника на две.
Сцената се разлюля. Публиката притаи дъх, а после издиша с нервен смях и аплодисменти.
Липсата на музика, липсата на обяснения усилваха земността и Дик несъзнателно приплъзна официалните си обувки по каменния под на театъра.