Блондинката кимна и Императора се поклони.
— Как така този тип не го знае целият свят? — попита Дик жена си. Но Тереза само стисна ръката му още по-силно. Сърцето ѝ, каза тя, едвам издържало на това. Сигурна била, че тази брадва ще разцепи лицето на мъжа и тя ще трябва вечно да живее с този образ. Знаеше всичко за тайните на фокусниците, тайни, които те не споделят, но в това шоу имаше нещо по-различно. Нещо ужасно. Нещо страшно.
Блондинката излезе в центъра на сцената и покани доброволец да се качи при нея. Императора крачеше зад гърба ѝ. Дик искаше да отиде, но Тереза го стисна за китките и даде да се разбере какво мисли. Един мъж вдясно от сцената и без това го изпревари. Императора сключи длани и жената обясни следващия трик.
— Този път вие ще го замерите с брадвата. А той — и тя махна с гладката си длан към Императора — няма да вижда.
Публиката изохка. Това беше прекалено. Нямаше място за грешка, човешка грешка.
— Това е прекалено! — заяви Тереза с глас, по-силен от шепот.
Доброволецът явно беше нервен, но преди да успее да се оттегли, блондинката му тикна брадвата в ръката и сега му показваше най-ефективния начин да я хвърли.
— Използвай сила — прикани го тя. — Не се стеснявай.
Лек намек за акцент. Дик не можеше да го разпознае. Фински?
— Благодаря, Маги — рече Императора.
Публиката се разсмя.
„Маги“ — помисли си Дик. После Маги извъртя Императора така, че той застана с лице към публиката.
Зрителите бяха замрели. Тереза като че бе решила да откърши ръката на Дик. Някой се измъкна. Не издържаше.
— Готов ли си? — попита Маги.
Императора, застанал гърбом към нея, кимна.
Маги погледна доброволеца.
— Готови сме — рече тя.
Доброволецът метна брадвата.
Театралните прожектори угаснаха.
Нещо се стовари тежко върху сцената.
Публиката бе скочила на крака и крещеше, питаше какво е станало, питаше дали Императора е добре.
На Дик му се яви ужасно видение — как лампите светват и разкриват фокусника проснат на пода и брадвата е разцепила тила му, Маги е коленичила над него…
„Това е малко шоу — мислеше си Дик. Мъчеше се да отблъсне тези мисли, но не беше лесно. — Те не са толкова тренирани като онези по телевизията и ония откачалки във Вегас.“
А после: „Господи Боже, злополука ли е станала? ТОЙ МЪРТЪВ ЛИ Е?“.
— Какво направих! — нададе вой доброволецът.
Лампите светнаха.
Маги се усмихваше. Брадвата бе замръзнала на два пръста от черепа на Императора. Доброволецът падна на колене и сякаш бе готов да се разплаче. А после започна да се смее.
— Ебаси! — извика той и публиката усети облекчението му.
А после скочи на крака и заликува. Дик знаеше, че ако някога види някого от тези хора на улицата, можеше да каже „Да, и аз бях там“.
Брадвата се завъртя бавно зад главата на Императора и се спря. Публиката, все още на крака, притихна.
Острието изсвистя, когато се изви зад него, оръжието се изкриви и се прегъна навътре. Дръжката се разцепи на две. Маги сложи ръце на хълбоците си и театрално тръсна глава.
— Перчиш се — рече тя.
„Фински? — зачуди се Дик. — Чешки?“
Брадвата изчезна. Във въздуха зад фокусника се изви пушек.
И това беше. Шоуто свърши.
Никаква музика. Никакви декори. Никаква пиротехника. И при все това… най-великото шоу, което Дик Мейбъл беше виждал.
— Магията… — произнесе Императора, личеше си, че му е неловко и е явно изнервен — съществува в действителност.
После двамата с Маги се поклониха и заедно се плъзнаха зад черната завеса, зад кулисите.
Хората не бързаха да си тръгват.
— Леле! — възкликна Тереза с ръка на гърдите. — Това беше… брутално.
— Страхотно беше — рече Дик.
— А сега къде ще ходим? — попита Тереза. — Да знаеш някой свестен психиатър?
Но на Дик още не му се тръгваше. Трябваше да се запознае с този Римски император.
— Мисля си, че трябва да отидем зад кулисите. Да им кажем колко чудесно беше шоуто. Сигурно ще им е приятно да го чуят.
Тереза погледна завесата така, сякаш зад нея можеше да се крие призрак от детството. Страшилището, спотайващо се под леглото. Черният човек в шкафа нощем.
Дик я хвана за ръка и я поведе в един заден коридор. Това беше една от привилегиите да ходиш на представления, за които четеш в „Другият“ — няма охрана, няма бодигардове, няма слава. Коридорът беше тъмен, но Дик видя светлина, която излизаше от частично отворената врата. Като продължаваше да влачи Тереза подире си, той мълчаливо надникна вътре.