Маги стоеше в далечния край на стаята и гледаше към свлеклия се на един стол Император. Фокусникът изглеждаше изтощен. Бе се хванал отстрани за главата, все едно умът му се е уморил.
Маги забеляза Дик. Той потръпна, когато погледите им се срещнаха.
— Добре дошли — рече тя и на Дик му хрумна странният образ, че около нея се вдига мъгла, че по раменете и шията ѝ се виждат полепнали петънца от кал.
— Просто трябваше да ви кажа… — заекна Дик — че беше страхотно. Най-доброто шоу, което съм гледал от години. Не би ли казала и ти, Ти?
Той придърпа жена си. Все едно, ако не бе го направил, Тереза можеше да бъде погълната от мрака в коридора и той щеше да остане сам с тези двамата.
— Да — обади се Тереза, надниквайки в гримьорната. — Това беше… ужас.
— Благодаря — усмихна се Маги. — Всичко започва от публиката, която е склонна да повярва.
Дик и Тереза се усмихнаха. Тия артисти бяха толкова… прави!
— Разбирам — каза Дик. — Но трябва да ви кажа… Оглеждах се за вървите… и нищо не можах да видя. Ама… нищичко.
За пръв път Императора нададе ухо към Дик и Тереза. После погледна двойката през рамо.
— И слава Богу — рече той.
И гласът му беше остър, може би глас на чужденец, толкова прям, че Дик се почувства странно инфантилен в присъствието му.
— Как така цял свят не ви познава още? — попита Дик.
— Дик! — обади се Тереза.
— Получаваш онова, към което се стремиш — рече Маги. Императора само гледаше втренчено. — Вие двамата към какво се стремите?
— Ние ли? — попита Дик, искрено изненадан, и погледна Тереза. — Ами сигурно да си прекараме една хубава вечер навън.
— И хубаво ли си прекарвате?
— Да. Страхотно.
Маги вдигна разперените си длани и сви рамене, сякаш искаше да каже: „Виждате ли?“.
Дик се замисли над това. Може би тя просто си приказваше, а може пък и на Императора в края на краищата да не му пука за славата.
— Утре къде сте? — попита той.
— В Гоблин — отвърна Императора.
— А — рече Дик. — Странен град. Вие двамата отлично ще се впишете там.
— Дик! — Тереза го стисна над лакътя.
После четиримата се умълчаха.
— Е, хайде — рече Дик. — Само исках да ви кажа и на двамата колко добро ни се видя шоуто ви. Най-доброто, което сме гледали от години.
— Довиждане — рече любезно Тереза и го дръпна от вратата на гримьорната да си ходят. Но Дик още веднъж си подаде главата.
— Имате ли нужда да ви се обясни пътя за Гоблин? Знам го.
— И ние го знаем — рече Маги.
— Ами тогава, ъъ… какво ще кажете да споделите някоя и друга тайна?
Императора вдигна ръка и вратата започна сама да се затваря.
— Разбирам, разбирам — рече Дик и извади глава от вратата тъкмо преди тя да се затвори.
— Гоблин ще се влюби в тях — прошушна той на Тереза в мрака на коридора.
Но Тереза просто се радваше, че излиза от театъра. Да, шоуто беше върховно, но понякога върховните неща ти внушават чувство на страх.
2
Когато Пийт откри, че Майк има билети за Римския император, страшно му завидя. Пийт беше този, дето си пада по фокусите. Открай време. Всеки в Гоблинското основно училище го знаеше. Без Пийт Майк нямаше как да различи бял заек от левитация. А сега всички хлапета от гоблинското основно училище си купуваха билети, а път Пийт… ами, Пийт можеше и да не успее да отиде.
Трябваха му осем долара. И колкото и малка да изглеждаше на някои тази цифра, за Пийт тя беше голяма. Техните можеше да го заведат на среднощно шоу с фокуси, а можеше и да не го заведат — и то обявено в последната минута и в което участваше безспорният крал на мръснишките номера. Ако татко му прегледаше някой брой на „Престо“, сигурно нямаше да пусне Пийт. По дяволите, та той можеше дори да го накаже, задето го е помолил.
Пийт не можеше да рискува.
Изобщо нямаше да пита. Щеше да слезе с колелото до центъра и сам да си купи билет. Трябваше да гледа Императора. За Пийт Римския император беше онова, което беше Капитан Америка за останалите хлапета. Изчел бе всичко, отпечатано в „Престо“. Месечното списание бе терен на чудесата за неговото въображение. Беше чел за всички пътуващи фокусници. „Магическата верига“, както го наричаше „Престо“. Те бяха като съвременни разбойници! Ловкостта на човешките ръце — нищо общо със скучните дресьори на животни в Лас Вегас и Ню Йорк. Фокусниците от Магическата верига обикновено бяха от старата школа и играеха за грошове. Цяла общност от странни мъже с още по-странни асистентки (но никоя не беше по-странна от Маги на Императора), които играеха в запустели театри, гимназии, библиотеки, по кръчми, клубове за комици, нелегални ъндърграунд заведения и изоставени църкви. Колкото повече научаваше Пийт за тях, толкова повече се влюбваше в тях. Беше във възторг, че на приятелите му не им пука за фокустниците. Неизвестността на тази верига го караше да се чувства като неин собственик. Римския император, когото Майк и другите сега просто трябваше да видят, не влизаше дори сред петимата най-популярни изюзионисти според класацията на „Престо“! И макар и никой от тези фокусници да не бе прочут, на Императора му се носеше лоша слава. С фокусника хулиган Пийт го запозна господин Бенч, собственик на „Гоблинска магия“, единственият магазин за фокуси в града, и господин Бенч каза, че Императора може би е най-добрият.