Трябваше да се сдобие с билет. Заради едната справедливост, трябваше!
У дома, в едно чекмедже на бюрото, Пийт държеше черно-бяла снимка на съвсем младия Император, прикован към огромно колело. Маги стоеше до него и държеше комплект ключове. Заглавието гласеше:
ИМПЕРАТОРА ОТКАЗВА ДА СЕ КРИЕ
ЗАД КУЛИСИТЕ
„Ако има някакъв трик, който трябва да се види — цитираха Императора, — то нека го видят.“
Пийт обожаваше това. Всичко, което Императора вършеше, се вършеше открито. За разлика от най-знаменитите мъже в тези среди, той никога нищо не криеше зад кулисите или зад завеса — кракът на Римския император не беше стъпвал в шкаф с реквизит. Точно тази статия загатваше, че Императора изнервя останалите фокусници със своето перчене — тревожеха се, че някоя вечер ще допусне гаф и ще издаде тайните на занаята. Но Пийт благоговееше пред това. Фокусник, което е тъй дързък, че другите крещяха да спре.
И все пак… не се ли опитваха всички те просто да мамят? Както би казал господин Бенч: „Ментарджии да викат, че нещо било менте, е все едно побойници да ронят сълзи“.
В други статии, по-късни, много се пишеше за печално известното шоу в театър „Кери“ в Моргантаун, Западна Вирджиния. Било запланувано като обединена реклама на веригата и почти всички фокусници присъствали. Но точно там другите налазили Императора зад кулисите в опит да си разменят тайни. Императора начаса отказал, подкрепян (както винаги) от Маги, и заявил, че тайнствеността е единствената истинска свобода на фокусника. Пийт прочете как Дон Дийни казал, че това били дивотии (точно тази дума използвал!), и се опитал да изтръгне със сила тайните на младия Император. Обаче (това беше любимата част на Пийт), когато Дийни понечил да нападне Императора, открил, че не може да шавне. Останалите фокусници претърсили Дийни за върви.
Императора хванал Маги за ръка и си тръгнал, преди да му дойде редът. Статията го цитираше как казал: „Във великия Дон Дийни няма нищо велико!“.
Тази история разсмя господин Бенч и той каза на Пийт, че точно това търсели фокусниците — реклама.
„Не вярвай прекалено много на това — рече господин Бенч. — Императора не е чак такъв мръсник, а пък и на останалите не им е толкова чиста работата.“
Но Пийт бе просто запленен. Също като него и Императора беше отритнат. Докато обикаляше по коридорите на гоблинското основно училище с черна коса, която му влизаше в очите, Пийт усещаше връзка помежду им. Другите хлапета го гледаха така, както той си представяше, че останалите фокусници гледат Императора. И тук Императора не само беше натрил носа на цялата общност, като не беше играл за тях, но и официално бе обидил един от най-възрастните ѝ авторитетни членове. Това бил денят, когато Магическата верига бе вписала Императора в черния списък, и вече не включваше негови участия в своите промоции. Твърдяха, че се е забъркал с нечиста магия, а Дийни заявил, че да включат Императора в тяхна програма, било равносилно на това да поканят опасен престъпник на училищно игрище.
Императора беше аут.
„Той е един от злодеите“ — беше казала на Пийт майка му.
И донякъде беше права. Също както в комиксите е потребен зъл гений, такъв бе потребен и за света на фокусите. При все това на Пийт изобщо не му пукаше дали смятат Императора за добър, или за лош. С начина му на обличане, нещата, които говореше и Маги, от Императора биеше ток. А най-любими на Пийт бяха триковете му.
Той попита господин Бенч как биха могли да се осъществят.
— Този тук — Пийт посочи една снимка на главата на Маги, обърната наопаки докрай. — Тя е трябвало да носи дрехите си наопаки по време на цялото шоу или… ох… не знам как са го направили.