— Тайната е най-забавното, Пийт — неизменно казваше господин Бенч. И Пийт разбираше, че като собственик на единствения магазин за фокуси в целия град е длъжен да го каже.
— Но чакай да те питам — додаде господин Бенч с извит в усмивка мустак. — Какво те прави толкова сигурен, че има някакъв трик? Защо пък да не може да е просто магия?
Въпреки че не даде отговор (а може и да не го знаеше) на въпроса на Пийт за Императора, господин Бенч забеляза у Пийт истинския ентусиаст и постоянно му показваше по-прости фокуси. Интересът на Пийт към фокусничеството не беше обикновен момчешки интерес. Той изучаваше списанията така, както останалите хлапета от гоблинското основно училище изучаваха момичетата. И тъй, насърчен от тази публика от един зрител, господин Бенч си показваше триковете в поредица от неделни срещи с момчето. Пийт, без да го знае, бе принудил господин Бенч да поизпипа доста неща. Възрастният собственик изведнъж започна да препрочита стари броеве на „Престо“ и „Списание за магия“ — същите тези парцали, които продаваше от години. Зад червените завеси, водещи към офиса му в задното помещение на магазина, той си припомни много стари номера и упражняваше по-трудните маневри с карти. Беше избърсал праха от стародавното си огледало и откри в отражението си извор на младост и вдъхновение пак да прави фокуси.
Пийт отново бе съживил за него всичко това. Трик, който си беше чисто негов.
А господин Бенч в замяна насърчаваше интересите на Пийт и го снабдяваше с всичко, което му бе нужно да знае за веригата. Разбира се, тъкмо от него Пийт научи, че героят му пристига в Гоблин.
Седмица преди шоуто Пийт пристигна сам, както се случваше често, и господин Бенч му махна да дойде на щанда.
— Току-що получих някои дати за турне, които могат да те заинтересуват, Пийт — рече той, като се преструваше, че говори нехайно, и подаде на Пийт един лист.
Списъкът с градовете и датите извика сложни образи в младия ум на Пийт. Места, които никога не бе виждал, но за които бе чувал. А фокусниците той несъмнено познаваше добре.
Гейл Гордън в Боаз, Айдахо.
Невидимия Уилямс ІІІ в Де Мойн.
Уилс Акулата на картите в атака в Монтгомъри, Алабама.
Фантастичния Фин в Ню Йорк.
Пийт си спомни черно-бели снимки на Ф. Фин как вади зайци от шапките на хора в публиката.
— Прочети по-надолу — рече господин Бенч.
Пийт прочете.
Шугър Джей и Разбойниците в Чикаго.
Майкъл Даровития в Детройт.
Римския…
Пийт изтърва вестника. Наложи се да го вдигне пак и още веднъж да прочете списъка.
— Не разбирам — рече той.
Господин Бенч се засмя.
— Разбираш, разбираш.
— Но… но… — ръцете на Пийт трепереха и вестникът се мяташе като жив. — Тука пише Гоблин, господин Бенч.
— Да, така пише.
— Но Гоблин е… това е… това е тук!
Господин Бенч пак се засмя.
— Така си е. — Той погледна през стъклото на витрината, през големите сини букви, изписани върху него наопаки. ГОБЛИНСКА МАГИЯ. Към оживения град навън.
Пийт, все още вторачен във вестника, изведнъж нададе писък.
— Римския император идва тук? — изрева той, все едно само господин Бенч можеше да го потвърди официално. — И това не е… стар списък? Грешка?
— Хммм… — рече господин Бенч, като си взе вестника и се престори, че го изучава. — Не. Тука няма грешка. Това е истински списък.
Пийт се изчерви. После отметна глава към тавана и нададе вой.
— Леле-мале! Господин Бенч! Какво да правя? Какво трябва да направя? Римския император идва в ГОБЛИН! КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ?
Господин Бенч се засмя.
— Ей, добре, де, добре. Успокой се.
— Да се успокоя?!
— Като си помисля пак, недей. Това е най-лошият съвет, който мога да ти дам. Никога не се успокоявай. Но какво да правиш ли? Ами… трябва да си купиш билет, ето какво.
Пийт взе списъка и пак го прочете.
РИМСКИЯ ИМПЕРАТОР — ГОБЛИН — ТЕАТЪР „ДОМИНО“
(в късна доба) — 8 долара
Той набърчи чело.
— Какво значи това, господин Бенч? „В късна доба“?
— Значи ще е среднощ, Пийт — намигна му господин Бенч. — В полунощ.
Радостният израз изчезна от лицето на Пийт и на негово място дойде угриженост.
В полунощ.
Щяха ли родителите му да го пуснат? Можеше ли изобщо да рискува и да не ги пита?