Пийт смяташе, че се е заплащал. Поне донякъде. Императора сега беше също толкова известно име като Уейд Макгоуан и Албърт Рич. Това като че беше голямо издигане.
И колкото повече четеше, толкова повече нямаше търпение да се сдобие с този билет.
4
Майк не беше единственото хлапе, което имаше билет онзи вторник в училище. Още четирима си бяха купили билети и се носеше слух, че всички ще ходят на среднощното фокусническо представление в театър „Домино“. Това беше най-обсъжданата тема в училище. За друго не се говореше. Пийт дори не беше сигурен как всички са научили! Таткото на едно хлапе беше казал, че сам ще го заведе. Друго каза, че техните купили три билета. Момичета, момчета, всички щяха да ходят. В един от часовете учителят спомена Хари Худини. Нарече го „най-добрият, съществувал някога“. Пийт се изчерви на чина. Страшно му се искаше да стане и да разкаже на всички за Фантастичния Фин и за Римския император, и за театър „Кели“, и за всички турнета, и за всяка една дреболия, която беше прочел. Но не искаше да споделя това с никого другиго. Нищичко! Фокусите бяха негови. Единственото, което си имаше.
И тук това безценно притежание като че се изплъзваше измежду пръстите му.
В сряда сутринта още петнайсет хлапета имаха билети. Пийт се замисли дали да не открадне осемте долара от някой съученик. В час оглеждаше джобовете в търсене на подаващи се банкноти, все едно умираше от глад, а там вътре можеше да има хляб. Изчакването го измъчваше. Часовете в училище мудно се тикаха един друг като блъскащи се колички от лунапарка, управлявани от деца. На обяд предстоящото шоу с фокуси бе единствената тема за разговор и Пийт се побъркваше.
Райън Диксън го нарече Римската империя!
Их, как вбесяваше Пийт тая фалшива информация.
— Той може да прави всякакви животни от балони. Дори и кенгуру.
— Облича се в дълга черна мантия и вади зайчета от шапка.
— Може да ти чете мислите и да ги записва, преди да му ги кажеш.
Животни от балони? Зайчета? Тези хлапета ги чакаше изненада. Чакайте само Маги да метне брадва по лицето на Императора!
Пийт се усмихна. По някое време през този невъзможно дълъг ден бе проумял, че всичките тези засукани слухове бяха доказателство, че никой в Гоблин не бе по-близък до Римския император от самия Пийт.
Пийт познаваше Императора.
Той единствен в гоблинското основно училище знаеше, че Императора носи кафява жилетка. Бяла риза. Черни ботуши. Че има чорлава черна коса. Че кара страхотен черен мерцедес. Че Маги беше нещо повече от обичайната асистентка и всъщност водеше шоуто. Че Императора отказваше да крие реквизита от публиката, но отказваше и да покаже на колегите си как прави фокусите. Че много отдавна си беше спечелил врагове в бизнеса заради това. Че не беше попълнил графата ХОБИ за личния си профил в „Месечник за фокуси“.
Че някои колеги твърдяха как Императора използвал мръснишки номера.
Пийт гледаше часовника.
Часът наближаваше, най-сетне щеше да излезе на свобода. Щом се прибереше, веднага щеше да отиде до гардероба на майка си, да си пъхне в джоба осемте долара и най-сетне да си го купи този билет. И колкото повече времето наближаваше, толкова по-близо се чувстваше Пийт до този любопитен фокусник. Такава връзка преди не бе усещал никога. Забравете кой какво не знаел за Римския император. Забравете кой какво е казал. И когато звънецът действително би, за Пийт всичко се превърна в стремглава мъгла — дори не си спомняше как се е прибрал с автобуса. Беше, все едно пътува през черен дим, мъгла в цвета на колата на Императора, докато страшният магьосник идеше към Гоблин с чаровната Маги до себе си.
Докато си влизаше вкъщи, Пийт си мислеше за ръцете на Императора на волана на мерцедеса. Виждаше вълшебни пръстени на всеки пръст. И във всеки пръстен се вихреше черна мъгла. Забързаната мъгла, обкръжаваща истинския фен, който най-сетне се докопва до парите, за да го гледа.
А зад тези пръсти — бледната Маги. Наум Пийт я виждаше как се усмихва. Все едно знаеше, че Пийт ще дойде да гледа шоуто. Сякаш копнееше Пийт да дойде, както копнееше самият Пийт.
Докато поля с тъмнозелена трева се нижеха покрай прозореца на колата зад нея, Пийт си представяше как тя му проговаря директно.