„Побързай, Пийт! — сякаш казваше тя. — Купи си билет. И ела да гледаш шоуто ни.“
Пийт литна нагоре по стълбите, все едно беше управляван от зряла страст, дълбок тласък, който никога преди не бе изпитвал.
Когато стигна до майчиния си гардероб, вече усещаше гъдел от нетърпение, от развихрена черна радост и искаше да се чувства така завинаги.
5
„Дори не проверих дали майка ми си е вкъщи.“
Но сега беше късно. Ръката му вече се беше пъхнала вътре и отбутваше встрани бельото ѝ. Повече се тревожеше дали там ще има достатъчно пари. Това щеше да е проблем, за който няма отговор.
Но в задния ъгъл на чекмеджето имаше пачка банкноти, която наброяваше сто и десет долара. Измъкна осем еднодоларови банкноти (а после и още една за всеки случай) и нагласи всичко както си беше.
„Ще ѝ ги върна.“
Вдигна парите и ги видя като импровизирана сцена с малките фигурки на Императора и Маги на нея. В мислите му Императора протегна разтворена длан и Маги се издигна, прилепила ръце до тялото си, към мрака на тавана в някакъв театър.
Затвори чекмеджето и препусна към долния етаж. Обувките му изскърцаха по пода на помещението с пералнята, когато се отправи към вратата, водеща към гаража.
Колелото му стоеше, без да мърда, под светлината на ярката увиснала крушка. Сякаш под прожектор, на своя собствена сцена, готово да изиграе звездна роля в пътешествието на Пийт към билета.
Зелената боя приличаше на пейзажите, сред които си представяше, че минават Императора и Маги на път за Гоблин.
Натисна копчето на стената за отваряне на гаражната врата, а после се метна на седалката на колелото. На Пийт му се струваше, че се разтваря завеса и сега ще започне представление с фокуси. Наполовина очакваше Маги да стои на автомобилната алея и да издига длан сама, все едно…
„Все едно брадва хвърчи право към черепа ти!“
Пийт примигна, за да прогони внезапно изникналото видение, и се понесе по празната автомобилна алея.
Към центъра на Гоблин! Часовникът му съобщи, че часът е три и двайсет и девет. Трябваше да засече времето на пътя надолу, за да знае кога точно да потегли обратно. Трябваше да изпревари майка си.
Сви вляво по шосето „Север — юг“, вторият главен път на Гоблин. Коледният път вървеше успоредно на „Север — юг“ в двата противоположни края на града и Пийт благодареше на Бога, че не му се налага да търка гуми по оня разкалян чакъл.
Вятърът влизаше в очите му, колите свистяха край него, а лицата на гоблинчаните зад волана сякаш до едно бяха част от невероятната мисия, на която бе поел. Може би бяха изпратили тайни агенти от лагера на Дон Дийни, които гледаха как Пийт върти педалите и преценяваха кога да изскочат, кога да попречат още един билет за Императора да се продаде?
Пийт издаде пронизителен, кудкудякащ смях. Далечни факти за всички фокусници, обикалящи по Магическата верига, се търкаляха като колела в ума му, въртяха се яростно около страшно мощна главина, която можеше да е Римския император, прострял обкичените си с пръстени ръце към небето.
Когато центърът се показа, часовникът на Пийт сочеше три часа и трийсет и шест минути. Щеше да сполучи. Имаше достатъчно време, за да стигне до касата в „Уудръф“, най-хубавия хотел на Гоблин, а после да завърти педалите и да се прибере. Можеше дори да има време да се отбие при господин Бенч и да се изфука с билета.
Гоблинският зоопарк бе построен в най-северния край на центъра и когато Пийт го подмина, се сети за Юла, безценната горила, сякаш и тя бе част от представлението с фокусите. Все едно Императора можеше да я извади от шапка.
— От шапка! — провикна се Пийт усмихнато. Въртеше педалите скорострелно, с нерви, наелектризирани от перспективата да държи в ръцете си билет за истински фокусник от веригата.
Щом свърна остро вдясно по „Ангелска“, Пийт видя пред себе си общинските сгради. Знаеше коя каква е, защото татко му го принуждаваше да обръща внимание на такива неща.
„Стига си го чел това списание — вечно му разправяше баща му. — Няма да научиш разположението на сградите в центъра, ако не гледаш.“
И все пак Пийт всъщност минаваше по най-бързия маршрут до „Уудръф“. Когато подкара по „Конкорд“, хора му подвикнаха да внимава, но забави ход чак когато видя двама гоблински полицаи, които бавно се мъкнеха нагоре по тротоара. Дългите им жилави ръце се люлееха покрай телата им, а очите им бяха скрити зад тъмни авиаторски очила. Пийт не искаше да си има работа с гоблинската полиция. Баща му и майка му говореха за тях така, както някои хора говорят за паяци, за високото или за тъмното.