В три часа и петдесет и две минути вече се намираше в най-хубавата част на центъра, близо до онези общински сгради. Съдът. Водопроводната станция. Моргата. Минаваше покрай големи стъклени витрини с огромни снимки на красиви жени и абаносови поставки, на които бе изложен одеколон. Не един магазин се хвалеше с гоблински сувенири и във всеки от тях имаше миниатюрни копия на Плетищата, подлудяващата туристическа атракция край далечната западна граница на града.
— „Уудръф“! — провикна се Пийт, щом мярна покрива му между по-близките сгради. Опипа смачканите на топка банкноти в джоба си, парите на майка му, за да се увери, че още са там.
Още един полицай заобиколи по тротоара пред него и Пийт си извади ръката от джоба. Мъжът завъртя бавно глава, като че следеше Пийт, и Пийт се видя в затвора как крачи из килията и пропуска шоуто на Императора.
После си представи как Императора огъва затворническите решетки с мисълта си.
„Излез — можеше да каже Императора. — Недей да пропускаш това.“
Пийт нямаше да го пропусне. В никакъв случай.
Стигна във фоайето на „Уудръф“ в четири часа и шест минути. Да стигне дотам, му беше отнело трийсет и седем минути. Трябваше да тръгне обратно в пет без петнайсет, за да се прибере у дома в безопасност, преди да стане пет и половина. Ако закупуването на билета му отнемеше десет минути, щеше да има двайсет и девет минути на разположение в центъра. Дали ще има време да се отбие в „Гоблинска магия“, за да се изфука?
Да, помисли си усмихнато Пийт. Ще има.
6
Пийт остави колелото си навън. Зачака нетърпеливо, докато един мъж купуваше билет за певец, когото татко му харесваше. Когато му дойде редът и той си поиска билет, олисяващият, ала млад мъж на гишето поклати глава. Пийт усети как изведнъж всичкият въздух напусна тялото му. Но мъжът не казваше, че няма билети.
— Просто не мога да повярвам колко добре се продава това шоу — рече той.
Пийт се усмихна и изведнъж вече не виждаше останалите хлапета от гоблинското основно училище като нашественици в неговата територия — вече ги виждаше като голяма публика. Публика, която Императора заслужаваше.
Пийт побутна осемте долара на плота и продавачът му подаде билет в пурпурен цвят. Пийт го гушна, все едно беше птиченце.
БИЛЕТ ЗА ВХОД
РИМСКИЯ ИМПЕРАТОР — ТЕАТЪР „ДОМИНО“ — 8 $
ВХОД ОТ 11.30 — СПЕКТАКЪЛ ОТ 12.00
— Ей, малкият — рече мъжът на гишето. — Ще минеш ли настрана?
Пийт погледна и видя как една жена, наредила се зад него на опашката, се мръщеше. Той се взираше отнесено в думите на билета и не можеше да повярва, че е истински.
— Извинявайте!
А после се изстреля от фоайето на „Уудръф“.
Знаеше, че магазинът на господин Бенч е зад ъгъла след „Транзистор Планет“ и го виждаше от мястото пред хотела, където бе застанал. Тръгна пеша, като буташе колелото си, и му се струваше, че се рее в небесата тъй високо, че дори и гоблинската полиция не можеше да го достигне.
— Господин Бенч! — провикна се Пийт, щом остави колелото си отпред и хукна към щанда. — Вижте!
В „Гоблинска магия“ пурпурният билет изглеждаше още по-добре.
— Я, какво имаме тук? — рече господин Бенч, намествайки очилата си. — Не думай, Пийт. Като че ти в края на краищата ще гледаш Римския император на живо.
— Да! — възкликна Пийт, като се опитваше да запази хладнокръвие, ала не му се удаде. — Не е ли… не е ли страхотно?
— Това е най-хубавата новина, която съм чул за цялата седмица.
— Благодаря ви, господин Бенч, задето ми казахте, че той ще идва.
Господин Бенч се усмихна.
— Е, Императора умее да пази тайни, но не и аз. И това няма да е всичко, за което ще ми благодариш. Поогледах малко. Намерих някои неща, които може да те заинтересуват. Ела тук.
Господин Бенч коленичи зад щанда и се показа с куп списания, вестници и вестникарски изрезки.
— Като че има повечко да се научи за Римския император, отколкото си мислехме.
На Пийт му се стори, че ще подмокри гащите.
— Олеле, майчице, господин Бенч!
Купчината върху стъкления щанд беше висока. Пийт се пресегна да пипне страниците, искаше да попие всичко наведнъж.
— За тебе са — рече господин Бенч.
— Ама аз нямам…
Господин Бенч бързо махна с ръка, за да го накара да млъкне.
— Парите са нещо приятно, Пийт, но не предизвикват у теб усмивка като фокусите. Давай. По-добре тръгвай, че имаш много за четене.