— Добре — отвърна Роман и вече усещаше как приижда балсамът на сбъднатите мечти. — Да.
Легна пръв в леглото си, а след него и Маги. Тя лежеше настрана, с гръб към него, и не помръдваше. Роман внимаваше да не я докосне пак.
— Пробвай — изведнъж каза тя. Гласът ѝ беше нежен, приятен.
Роман разбра. Надигна се, сякаш сънуваше, и се огледа из жилището си.
— Котлонът — каза Маги с гръб към него. Беше ли видяла тенджерата на печката? Беше ли способна да я вижда някак сега? Без да гледа?
Роман се взира в тенджерата, докато тя се издигна над печката. После се понесе към него — изящно, с клатушкане, бавно.
Щом стигна над леглото, той я смачка с мисълта си. Металът изплака и за миг на Роман му се стори, че му казва да се обърне, че го заплашва опасност да загуби нещо по-важно от мечтите си.
А после тенджерата се стовари на леглото между краката му.
Той се обърна усмихнато към Маги.
Но тя остана все така с гръб към него. Нямаше значение.
Изпълни го необикновен покой.
Най-сетне се бе отделил от другите фокусници. Искрата на неговата оригиналност се бе запалила.
Номерът му.
— Благодаря — изрече той и дъхът му се превърна в скреж над новата му асистентка, която лежеше неподвижна и вечно будна до него.
Две думи го последваха в ямата на съня. Две думи, срещу които тогава той не възразяваше, които му се виждаха средство за постигане на цел, хляб и сирене за гладуващите.
Нечиста магия.
И нечистотата на неговата магия му напомни за един дрипльо, и той го сънува — мъжът пъхаше карта в едно тесте, толкова високо, че Роман трябваше да вдигне очи, и там видя трупове, излитащи като червеношийки в небето.
13
Нечиста магия.
Роман можеше да избере едното от две неща. Можеше да прекара годините до края на живота си, затънал в чувство за вина, задето е взел това решение, или да изопачи спомена за онази нощ толкова, колкото да пасне на дъгата, която винаги си представяше, че описва. И почти незабавно избра последното. И всеки път, когато се запитваше за моралната състоятелност на своите занимания, оставяше мислите си да се зареят назад към времето, преди да му се отвори парашутът. Често си представяше как сбръчканата промоутърка го направлява. Спомняше си онези дълги тъмни нощи, през които си мислеше, че всичко може да е за едното нищо. А след това, когато вдигаше книга във въздуха от другия край на по-хубавото си жилище или караше цвете на улицата да изчезне завинаги, можеше да се усмихне и да си напомни, че упоритият труд се отплаща.
Година след онази нощ, когато Маги дойде на прага му, Римския император беше постоянно присъствие по Магическата верига, а колегите му го смятаха за заплаха. Хората си шушнеха фрази като „може да е той“ и „най-добрият въобще“.
Шоуто му наелектризираше. То беше опасно. Извършваше такива страшни неща с оръжия, че хората от публиката си тръгваха от представление на Императора с чувството, че са оцелели от него. Шоуто му беше и секси посвоему. Маги го промени от вглъбено криволичене в запленяващ спектакъл. Роман най-сетне бе свободен да се съсредоточи изцяло върху фокусите, а Маги се грижеше за всичко, за което жадуваше публиката. И заради това, заради нея, сериозността на Роман им се струваше освежителна и им носеше облекчение.
Най-сетне хората го разбираха.
И да, колко дълго можеше да очаква да прави истински магии, преди колегите му да започнат да задават истински въпроси?
Магическата верига взе да изпитва подозрения. Фокусниците си шушнеха. Дори и в погледите на авторите от списания като „Престо“ се мяркаше недоверие.
Статии за измама, несвързани с него, започнаха да излизат по-редовно. Повдигнаха темата за историята на нечистите фокуси.
„Римския император да ти се струва малко нещо съмнителен?“
За колегите му си личеше. Разбира се, никой от тях не притежаваше чак такова въображение, че да сглоби нощта, в която Роман срещна своя промоутър, но както бейзболните мениджъри забелязват боровия катран, така и Магическата верига надушваше, че тук има нещо нередно.
Роман открай време си беше добър, но това се отнасяше строго до сръчността му. Ако питате най-известните имена какво мислят за него, повечето биха го нарекли в най-добрия случай кадърен. И макар и вероятно да уважаваха любовта му към занаята, можеха да се гледат в очите без притеснения, защото знаеха, че навъсеният мъж със стиснатите устни няма да се издигне.