Сега обаче…
Сега не ги свърташе на местата им и клатеха отрицателно глави. Нещо ставаше.
Почти всички трикове на Императора изглеждаха невъзможни. А повечето от тях бяха чисто нови, трикове, над които никой не го беше виждал да работи на живо. А коя беше блондинката? И откъде я беше намерил? Постоянно се майтапеха — ако ти трябва тихо място, купи си билет за шоу на Императора.
Та, значи… какво ставаше?
Може би, ако момичето бе единственото различно нещо в шоуто… само че не беше. Императора влизаше в клуба като войник, с дяволски огън в очите, и почти не проговаряше на другите фокусници в програмата. По протокол така не биваше. Политиката не беше такава. Не беше редно. Императора се държеше по такъв начин, все едно веригата беше негова, и фокусниците се тревожеха, че най-накрая той ще я завладее. Мненията им за него бяха изкривени от завистта. А тази завист с лекота водеше до двете най-нежелани думи в тази среда:
Нечиста магия.
Една вечер в Талекуа, Оклахома, турнето на Фантастичния Фин се засече с това на преуспяващия противоречив Император и той реши да гледа шоуто му. Фин, безсрамен симпатяга, който се промотираше сам, седна на бара с разкопчана яка и ром и кока-кола в двете си ръце. Русата му коса бе тъй идеално сресана, сякаш е тръгнал да си прави рекламна снимка, която, разбира се, вече висеше на стената на „Стардъст Матине“.
Внимателно наблюдаваше Императора.
Фин, ученолюбив също като Роман, не забеляза нито една препратка в представлението му. Като че ли Императора бе постигнал непостижимото — измислил беше напълно ново шоу.
Представлението завърши с фокусника, вързан за стол. Публиката притаи дъх, когато въжетата се размърдаха и започнаха сами да се развързват. Фин знаеше, че колегата му използва невидима нишка, но не забелязваше ъглите, местата, където нишката трябваше да е пришита. Въжетата мърдаха като змии, все едно бяха живи, и Фин гаврътна питието си, докато се дивеше на факта, че дори да си владееш отлично занаята, и най-добрите илюзии изглеждаха изкуствено.
Но не и тази.
Щом трикът завърши, Императора хвърли въжетата на авансцената и двамата с Маги хлътнаха зад кулисите под възторжените аплодисменти на публиката.
Фин огледа въжето. Не устоя.
Нехайно се приближи до сцената, все едно разглежда завесите, защото на самия него му предстои представление, и набързо огледа въжето. Нишка нямаше. Нищо нямаше. Фин знаеше какво да търси, ала нямаше какво да намери. Всички приказки, носещи се из общността за нечиста магия, отекнаха в ушите му. Щом вдигна поглед към завесата, забеляза очите на Маги да го гледат от бледно, кротко лице.
Фин изтърва въжето. Усмихна ѝ се, но тя не му върна усмивката и той не можа да потисне чувството, че въжето е оставено там нарочно. Че онази вечер той някак си бе попаднал в клопка като животно.
Заряза недопито второто си питие на авансцената и си тръгна.
Седмица по-късно Фин се засече с Дон Дийни в Тексас. Фин, който владееше политиката толкова, колкото и професионалните си умения, не беше клюкар и не очерняше никого, но след като много се напи, разказа на стария си колега какво се е случило в Оклахома, и сподели чувствата си по повода.
Дийни се разстрои.
Императора, каза той, щял да ги съсипе. В опит да заобиколи това, той уредил шоуто в театър „Кери“ под фалшивия претекст за обединяване и сплотяване на общността. Щял да примами мълчаливия Император, като обяви събитието за нещо като конференция на фокусниците. Всеки, дотолкова отчаян, че да си стисне ръцете с дявола, не би пропуснал такава възможност. Потенциалът ѝ за сдобиване с лоша слава бе прекалено голям. А и освен това Императора явно се наслаждаваше на властта, която трупаше над колегите си.
Дийн вярвал, че всички ще успеят да огледат Императора отблизо, а после ще могат лично и съвместно да го разпитат къде се е научил да огъва метал. Да кара предмети да избухват. Да спира брадви, за да не разцепят черепа му.
Императора се съгласил да присъства. Но Дийни сам провалил плана си, като се напил и се скарал със загадъчния фокусник, преди на него да му се е удала възможност да представи фокусите си.
Пред цялата присъстваща общност Дийни поискал от Императора да разкрие своите тайни. Императора отказал.
Дийни го нарекъл мошеник. Императора отрекъл.
Дийни настоял Императора да докаже, че фокусите му са чисти. Императора си замълчал.
Дийни фраснал Императора в носа.
Императора просто размахал ръка пред лицето си и кръвта изчезнала.
Залата притихнала.