Маги, която стояла в тъмното до завесата, хванала Императора под ръка и мълчаливо го извела от сградата. Навън прошепнала:
— Дребнавостта на посредствените. Липсва ли ти?
— Не — отвърнал Роман.
Но му липсвала.
14
Роман прекарвал също толкова време в изпращане на трупове в небето, колкото и в упражняване на фокуси с Маги.
Сега бил най-добрият и го знаел. Но признанието за това щяло да дойде от публиката, а не от колегите му. Нямало доказателства да се е забъркал с „онази другата магия“, и затова професионалните списания главно си траели. Но фокусниците разговаряли. И всеки път при споменаването на името на Императора из клубовете и баровете плъзвало злокобно настроение. Без значение какво правел той от там нататък, до името му винаги щяла да присъства бележка:
*Вероятно измамник
И все пак общността била толкова малка, че презрението на колегите му било донякъде без значение. Никой фокусник никога няма да напълни театър с хиляда места. Просто нямало чак толкова голяма фен база, че да я доиш. Повечето билети ги купували хора, които си търсели някакво разнообразие. Хора, които не са и чували за Фантастичния Фин и за списание „Месечник за фокуси“. Почти нямало друга реклама освен професионалните издания, а дори и те стигали само до шепа хора в национален мащаб. Индустрията била недоходоносна. И публиката, на която се радвал Императора след фиаското в театър „Кери“, не била по-различна от тази преди него.
А и без това не възприятието започнало да дразни Роман.
Прекарвал всяка вечер в гробищата на градовете, където имал участия. Криел се от местната полиция. Проверявал къщите на гробищните пазачи. Оглеждал се за опечалени посетители. За пияни тийнейджъри. За болни мозъци. Бил свикнал да работи нощем, но това шоу било различно. Често се потрисал от онова, което върши — да вади мъртъвци от ковчезите им, да ги праща в небето само за да запълни отново тези ковчези.
С местни жители.
И все пак, колкото и ужасно да звучи, често се чувствал уютно там навън, в нощта, в студа, с Маги до себе си. Сякаш точно това бил фокусът, по който се трудел още откакто срещнал онзи дрипльо сред пясъка.
Труповете! Роман не можеше дори да хване броя на безжизнените могили, които бе премахнал, за да отвори място за свежа плът. А Маги го подстрекаваше. Тя никога не беше спокойна като него на гробищата. За Роман точно там присъствието ѝ беше най-смислено. Вече не му се струваше странно или тайнствено. Маги изглеждаше също тъй обикновена като надгробните камъни. Също тъй уютна като растящия по тях мъх.
Да гледа Маги… как очите ѝ се подбелват… как тихи стонове на екстаз се откъсват от посинелите ѝ устни… как ръцете ѝ се сключват около кръста, а после изчезват сред гънките на роклята ѝ… как се извива гърбът ѝ… Роман усещаше истинската мрачност на своите деяния. Много пъти той я чуваше да диша тежко, стиснала железните порти, и да усуква тялото си в невъзможни форми зад гърба му.
Често го преследваше мисълта откъде се е взела Маги. Докато седеше с нея в ресторант. Докато стоеше с нея на рецепцията в хотел. Докато шофираше, вечно с нея до себе си. Нямаше отдих, нямаше почивка от присъствието на онова, което тя значеше.
Маги пищеше от наслада, когато преминаваха покрай гробища, които не бяха готови да изпразнят.
Вечерта преди среднощното им шоу в Гоблин Роман и Маги седяха кротко в гримьорната си след представление. Двойката току-що бе благодарила на отявлен фен и жена му за любезните думи и Роман, в игрива проява на фокусничество, затвори вратата пред тях с мисълта си. След като го извърши, се обърна към Маги и ѝ каза:
— Утре, Маги. Време е пак да разчистим.
Но Маги никога не губеше дирята на дните, когато трябваше да освежат Смъртта, да пратят нови трупове на вечно алчния промоутър на Роман.
Когато влязоха в Гоблин на другата сутрин с Роман зад волана на своята запазена марка — черния мерцедес, купен на старо, Римския император се смяташе за най-великия фокусник на света.
Щом мина покрай грамадните храстови скулптури на Джордж Карол и Джонатан Трахтънбройт, дело на Шърман, той се усмихна.
— За това шоу вече са се продали осемдесет билета — каза той на Маги. — Убеден съм, че тя ще е доволна от своя дял.
15
Пийт беше в магазина на господин Бенч, когато видя черния мерцедес да минава отвън. Не виждаше шофьора, но беше сигурен, че русата жена на седалката до него, която разглежда Гоблин през стъклото, е Маги.
Беше прочел всички до едно списания и вестници, дадени му от господин Бенч. Знаеше за Римския император всичко, което можеше да се знае. И когато мерцедесът отмина, единствената мисъл, хрумнала на Пийт, беше да го последва.