— Какво има, Пийт? — попита господин Бенч, усетил, че Пийт се разсейва.
— Ъм, ще изтичам за малко до „Транзистор Планет“. — Мислите му препускаха бясно. — Излязла е една нова игра за лов на вещици. Брайън ми разказа за нея в училище. Каза, че може вече да я имат.
— Лов на вещици, а? Леле, как са се изменили игрите.
— Ще се видим, господин Бенч!
И изскочи през вратата.
Обиколи улиците в търсене на колата и надникна на минаване във всяка витрина. Движеше се бързо, припряно измина три преки и пое на изток. Спря на един светофар, на пресечката на „Лилия“ и „Нептун“, и зърна мерцедеса на Императора паркиран една пряка по-нататък.
Тялото на Пийт се вцепени.
Светна зелено и се наложи да си заповяда да премине през улицата. Краката му бяха като гумени, когато мина покрай черната кола — направо не можеше да повярва, че тя е тук, в Гоблин, на живо, и така се разпали, че се огледа за тях навсякъде наведнъж, както му се стори, докато целият център се превърна в сияйно размито петно в стоманено сиво.
Откри ги седнали в едно сепаре в ресторанта на Дейви Пи.
Пийт се вцепени. Сякаш врасна в тротоара навън. Това беше фокусник, за когото пишеха в „Престо“. И все пак този мъж изглеждаше досущ като жив, та той беше толкова жив! За разлика от снимките, които Пийт беше виждал, лицето на Римския император мърдаше, когато той мигаше, ръцете му се движеха, когато поднасяше вилицата към устата си, а когато облак затулваше слънцето, той променяше цвета на косата му от тъмнокестеняв в черен.
Една дъждовна капка падна от небето и Пийт смътно си спомни, че довечера щеше да ги удави от дъжд. Така се беше изразила майка му. Каза, че хората в града се подготвяли за наводнение. Но единственото наводнение, което тревожеше Пийт в момента, бе възможността да намокри гащите, докато се взираше в двете легенди зад стъклото.
Пийт влезе в ресторанта на Дейви като в сън. Направо не можеше да върви нормално, като поставя единия кец пред другия. Щом пристъпи до тезгяха, Маги вдигна поглед и Пийт усети ледена тръпка. Погледнаха се в очите. Беше убеден, че за нея си личеше, че ги е изучавал.
Тя знае.
Пийт се настани на едно високо столче в ъгъла на бара. Само на десет метра от гърба на Императора. С ъгълчето на окото си зърна черната коса на фокусника, кафявата му жилетка и бялата риза с дълги ръкави под нея. Императора изглеждаше толкова силен… Толкова истински… толкова…
— Малкият? — произнесе един глас.
— Какво? — Той се завъртя на стола си. Сервитьорът барабанеше с пръсти по тезгяха.
— Меню искаш ли? Знаеш ли какво искаш? Специалитетът на „Дейви Пи“ може би?
— Едно… кафе — отвърна той.
— Кафе? Ти на колко си години?
Пийт целият се изчерви.
— Има ли възрастово ограничение?
Сервитьорът се намръщи.
— Добре, умнико. Едно кафе, ей сега. Но недей да ме обвиняваш мен, ако ти прецака растежа.
Навън дъждът заваля по-силно.
Той нервно погледна пак двойката. Тилът на Романовата глава закриваше Маги.
„Добре — помисли си Пийт. — Това е то. Просто няма как иначе.“
Краката му трепереха.
— Ето ти кафето, малкият.
„Добре. Името ти е Пийт. Три…“
— Недей да ме изкарваш мен виновен, ако от кофеина те хванат бесните.
„Две…“
— Недей да ме изкарваш мен виновен, ако не те свърта на едно място.
„Едно“.
— Недей да ме изкарваш мен виновен, ако…
Пийт се изправи. Отиде до тяхната маса. Маги го видя да се задава и го загледа в очите. Щом стигна до тях, той се спря и отвори уста.
Но от нея не излезе нищо.
Когато Роман се извърна към него, на Пийт му се струваше, че може да се разтече по плочките на пода и да се просмуче в тях.
— Здравей — каза Маги.
Отблизо Роман на живо изглеждаше различен. На Пийт му се струваше… тъжен.
— Извинете — рече Пийт. Думите му одраха гърлото и се изсипаха от устата му. — Аз съм най-големият ви фен в Гоблин, а може би и в целия свят. Знам всичко, което може да се знае за вас. — Той почервеня. — Искам да кажа… Всичко, което вие сте казали на някого.
Роман примига. Изражението му не се промени.
— Това е чудесно — каза той. И на Пийт му се стори, че Роман някак се подмлади. Сякаш изведнъж легендата от „Престо“ пак стана дете.
— Фокуси правиш ли? — попита Роман.
Това му дойде много. Фокусник от „Престо“… РИМСКИЯ ИМПЕРАТОР… питаше Пийт дали прави фокуси.