— Да. Тоест не. Не като вас. Но да. Искам да кажа… — А после, без да иска, Пийт изведнъж изтърси: — Господин Император, знам, че вие не практикувате нечиста магия. Защото… защото такова нещо няма. Всяка магия е… е… чиста.
Пийт видя как в очите на Императора се надига далечна вълна.
— Много благодаря — рече тихо фокусникът.
Маги се приведе напред.
— Ще дойдеш ли на шоуто тази вечер?
— Разбира се. Половината гоблинско основно училище ще дойде.
Роман и Маги се спогледаха. Изведнъж Роман се пресегна и хвана Пийт за китката.
— Свий си ръката — каза той.
— Какво?
— В юмрук. Свий си ръката.
Пийт изпълни каквото му каза Императора.
— Ще ти дам нещо — рече Роман. — И ако ми обещаеш винаги да се отнасяш с уважение към магията, ще ти дам да го запазиш.
Пийт кимна.
— Да. Разбира се.
Пийт не усети как стана. Но фокусникът пусна китката му, той разтвори длан и видя в шепата си четири монети от по четвърт долар.
— Това е да си платиш кафето — каза фокусникът.
Пийт се взря в очите му.
— Значи ще се видим довечера — рече Маги.
— Да — отвърна Пийт разтреперен.
После се върна със залитане на бара и остави три от четирите монети за кафето. Последната нямаше да даде. Това бе подарък от Римския император. Никога нямаше да я похарчи. Щеше да си я носи, докато порасне, и да я сложи в рамка, и да разказва на децата си как се е срещнал с най-великия фокусник на света и как човекът го е почерпил с кафе чрез магия.
16
В седем часа Пийт се молеше майка му в десет да е заспала. Баща му беше на работа, а не беше казал на майка си за шоуто. Не можеше да рискува. В никакъв случай! Но ако в десет тя вече се беше унесла, това щеше да му даде много време. Театър „Домино“ се намираше в северния край на града. Нямаше да му отнеме кой знае колко да стигне дотам, но място за грешки нямаше. Гледаше часовника, все едно изтичаха последните минути от живота му.
В седем Роман спеше в хотелската си стая. Маги мълчаливо го наблюдаваше от един стол.
17
В осем и половина Пийт се опитваше да измъкне от майка си по кое време смята да си ляга, без да я пита направо.
— Пийт — каза тя с досада. — Стига си ме тормозил.
— Просто съм много уморен, мамо. А ти не си ли?
Навън валеше здравата.
В осем и половина Роман още спеше, а Маги търпеливо седеше на стола си.
18
В девет часа Пийт още беше в стаята си и се преструваше, че спи. Мислеше си дали не би могъл да вдъхне сънено настроение из цялата къща.
Следеше вманиачено часовника. Проклинаше всяка минута, в която майка му още будуваше.
В девет Роман все още спеше и щеше да спи още петнайсет минути, докато Маги го докосна леко над лакътя и каза:
— Роман, време е.
19
В девет и половина Пийт вече се беше примирил с факта, че майка му никога не заспива преди десет. Лампата в стаята му пак светеше и той прелистваше списание от тия, които му бе дал господин Бенч. Там имаше снимка на Императора, както изглежда, зад кулисите на някакъв театър. Заглавието гласеше:
ИМПЕРАТОРА СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ШОУ
В девет и половина Роман беше под душа и си тананикаше. Маги седеше на стола си и търпеливо чакаше в тъмната стая.
20
В десет Пийт вече беше откачил. Майка му си беше легнала, но още не беше заспала. Нямаше как да е заспала. И сякаш всичко се случваше твърде бързо. Точно кога трябва да тръгне? Не можеше да реши. Щеше да му се наложи да прекара колелото си през къщата, защото не можеше да рискува да отвори гаража. Навън дъждът валеше като луд и трябваше да си вземе нещо да го пази. Беше изнервен. Да рискува ли да тръгне още сега?
В десет Роман беше зад волана на черния си мерцедес. Носеше сиво палто и пушеше. Прозорецът беше отворен и през него нахлуваха студеният гоблински въздух и дъжд.
— Ти знаеш ли, че тук ги погребват прави? — попита Маги.
— Да — отвърна Роман. — Каза ми го.
21
В десет и половина Пийт вече не издържаше. Промъкна се тихо на долния етаж. Когато си взе дъждобрана от шкафа, вратата изскърца и тялото му се вцепени. Зачака. После мина през помещението с пералнята към гаража. Отвори вратата много бавно, отиде да си вземе колелото, а после го внесе в дома. Благодари на дъжда, че плющи по къщата и заглушава целия вдигнат от него шум. В това отношение Гоблин бе приятел. Тревожеше се за майка си. Ами ако се събуди и го провери, докато той е навън?