— Качвай се там, Сара — рече господин Андерсън. — Не искаш ли да изчезнеш?
— Давай, Джон! Не се срамувай, де!
Маги наклони глава. Облиза устни.
— Качи се там! — подкани госпожа Джоунс.
— Давай!
Роман вдигна ръка, готов да избере доброволците, онези, които бяха решили да кажат „да“ на истинската магия. Онези, склонните да се забъркват.
— Не искаш ли да изчезнеш? — попита госпожа Паркс сина си. — Не искаш ли да изчезнеш?
ОБЪРКВАНЕ В ЗООПАРКА
1
Дърк Роджърс всеки ден се будеше оптимист и заспиваше в отчаяние.
Истината беше, че обиколките му омръзваха.
„Дошли са петнайсетгодишни хлапета и направо ще се напикаят от нетърпение да видят Юла, Дърк. Почивката ти свърши.“
Можеше да не е чак толкова зле (можеше и да не се буди от кошмари как води групи деца по дълги коридори, построени от камъни, по-стари и от пирамидите и обвити от паяжини, изплетени от насекомо, което не бе сред известните му), ако трябваше да води една обиколка. Еднотипни обиколки. Защото в зоопарка го юркаха по цяла седмица (от девет до пет всеки ден), а в кланицата — в събота и неделя. Вечер Дърк се прибираше скапан. Размазан. Нямаше значение кой ден е, пък всъщност и как е минал денят. Гонеше хлапетата насам — натам, постоянно броеше глави, заключваше и отключваше врати, заключваше и отключваше клетки, хранеше животните, чистеше тинята от канавките, напътваше, приемаше поръчки, отговаряше на въпроси, вършеше каквото може, за да поправи работата, свършена от колегите му през пръсти, и много се тревожеше за собственото си мързелуване. Фантазираше мощно за нощния живот, дето все му убягваше. Искаше да си тръгне от работа, да се изкъпе и да го удари на живот в града. Искаше да пийне едно. И две. Желаеше компания. Със сигурност му се щеше да забърше някоя мадама. Обаче колкото и реалистично да звучеше тази перспектива денем, прибереше ли се, у тях влизаше един друг Дърк, който вместо това решаваше да си поседне или да си полегне. Дърк, който си миеше зъбите вечер, беше различен от онзи, който правеше същото сутрин.
Често преди работа той отделяше по минутка да поседи и да погледа минувачите от една зелена гоблинска пейка. И често си избираше по няколко от тях.
„Довечера с тази жена ще се срещнем и ще правим любов…“
или
„Довечера ще кажа наздраве на този мъж в бара…“.
Дърк се нахъсваше от тези малки видения за общуване с хора. Несъмнено да общува с животни, вече му беше писнало. Но когато се пльоснеше на стола до кухненската маса вечер, тези фантазии бяха само мъгляви образи. И тогава гласовете започваха да шепнат.
„Утре — казваха те — сам ще си си шеф.“
— Много се преработваш — каза Патрик една вечер, докато пиеха бири. — Няма за какво да ги харчиш тия пари, дето ги изкарваш. Така не се прави, Дърк. Трябва да харчиш на едро, приятел. Така да се натряскаш, че да си съсипеш живота и да почнеш отначало.
Дърк, склонил голямата си глава над бирената пяна, бе залят от фантазии. Как пита жена с какво да я почерпи. Как я води през тълпа от хора към дансинга. Как ѝ казва, че един ден ще си има собствен бизнес тук, в Гоблин.
„Точно така — ще си мисли Дърк. — Какъвто си пожелаеш бизнес.“
Или пък щеше да разтопи сърцето на някоя жена с истории за животни. Труди… Алис… слоновете и птиците… как много отдавна се беше върнал късно в зоопарка, за да утешава Юла след загубата на бебето ѝ. Как навярно ѝ бе помогнал да го преживее.
Драгоценната горила на Гоблин с гаранция би размекнала сърцето на всяка жена като памук.
Дори и във фантазиите му се набъркваше зоопаркът. Кланицата. Работата.
— Може би ще е по-добре, ако напусна на едното или на другото място — каза Дърк на Патрик същата вечер. — Да поразмърдам нещата.
— Да се сбъркаш от кеф — рече Патрик. — И да. Наздраве за това.
Често при редките си излизания вечер с Патрик Дърк се извиняваше и отиваше в тоалетната, където се заключваше, оставяше си бирата на мивката, заставаше кротко до стената със затворени очи и вдишваше бавно и дълбоко.
И там пак мислеше за онази жена. Този път ще я заплени със своите идеи, планове, със своя хъс за живот. Ни дума за зоопарка. За Юла. За животните. И за една славна половин минута щеше да се освободи от чувствата, които блъскаха тялото му денем, и образите, които го объркваха насън.
„Твоят бизнес може да бъде каквото си пожелаеш — мислеше си Дърк. — Стига да не е свързан с никакви обиколки.“