2
Първо, идеята да си разменят работните места, беше на Патрик. Той работеше като чистач в зоопарка — събираше фасове, карти, хартиени подложки от пица, празни кутии от газирани напитки и изнасяше животинските лайна от задните входове на клетките към грамадния златист контейнер за боклук в северния край. Освен това откри, че работата не му допада особено. Половин година едвам издържа да патрулира из територията на зоопарка, облечен с кафявия комбинезон с остроумния лозунг на гърба му, изписан в бяло:
ВСЕ НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ЧИСТИ СЛЕД ТЯХ!
И колкото и старателно да се къпеше, все не можеше да се отърве от онази воня на птичи лайна, която го следваше и у дома. И това в съчетание с всекидневното изчопляне на хипопотамски фъшкии от жлебовете по обувките му направо го пощури. След като бе забелязан в това състояние от Шерил Конърс, по която беше хлътнал в гимназията, и тя не можа да повярва, че той още живее в града, и като че си запуши носа, за да се защити от неговата парфюмна композиция, това го накара да престъпи чертата.
— Хайде да си сменим работните места — каза той една вечер на Дърк, пак докато пиеха бири. — Ти почни да чистиш зоопарка, а аз ще почна да се возя отзад на оня камион.
Дърк от месеци работеше в Гоблин като боклукчия. Беше чистил Гибелния парк, беше мил стоманените капаци на гоблинските гробове, събирал боклуци покрай всяка по-главна улица, мил прозорците на „Уудръф“ и веднъж работи в същата бригада по ландшафтна архитектура като най-знаменития гражданин на Гоблин, Уейн Шърман, душата на Плетищата.
— Разхождал съм кучета преди — рече Дърк. Но Патрик го пресече:
— Ти с животните всъщност няма да се занимаваш. Само с лайната им.
На Робин Джейкъбс, известен на мнозина като най-долния гъз в Гоблин, а също и собственик на зоопарка, не му пукаше кой си цапа пръстите с чужди фасове или кой рине слонските фъшкии в черни чували, стига някой да идва всеки ден да го върши. Съгласи се на мястото на Патрик да дойде друг човек и също толкова бързо оборудва Дърк с кафяв комбинезон.
— Ей, ама ти си едър — рече Робин, като допря кафявия плат до гърдите на Дърк. — Колкото Юла си, да ти кажа. Дано това не значи и че ще създаваш големи проблеми. Добре дошъл в гоблинския зоопарк „Харди Карол“.
Гоблинската служба по чистотата също нямаше някакви възражения срещу размяната и тъй Патрик замени миризмата на гоблинските животни с вонята на гоблинския боклук. Но колкото и правилна да изглеждаше тази работа, в нея имаше една голяма грешка. Дърк не само в края на краищата щеше да почне да се занимава с животните, а и много скоро щеше да стане лицето, което изниква в ума на всеки гоблинчанин, щом се присети за гоблинския зоопарк. Дърк щеше да стане знаменитост там. Това щеше да се превърне в неговият зоопарк. Но не в смисъл, че той е шефът. Не негов в този смисъл. И тази семантика щеше да го преследва също тъй мрачно, както и сънищата как води деца по дълги каменни коридори с обвити с паяжина стени. Каменни плочи, толкова стари, че Дърк се будеше разтреперен, отчаян да разбере що за животни виеха и се кискаха, тръбяха и ревяха зад тях.
3
Той направо нямаше спиране. Дърк на работа в зоопарка бе подобен на Херкулес, когато си получава щита. Митично пасване. Щом зърнеха едрото му трийсет и осем годишно тяло, и деца, и бели мечки се блещеха. Грамадните му юмруци с един замах можеха да накарат цяла разтворена карта да се скрие от погледа. Изнасяше по шест чувала лайна наведнъж (Патрик едва мъкнеше по два) и по причини, не напълно понятни нито за колегите му, нито за самия него, Дърк оказваше незабавно успокояващо въздействие върху животните. Дали се дължеше просто на грамаданските му размери? На излъчването му? Какво точно се излъчваше от Дърк, та да успокои Юла тъкмо когато започне отчаяно да се бие по гърдите? Какъв невидим елемент караше лъвовете да спрат да реват, щом той се приближи?
Дърк забелязваше промените в поведението им.
— А, те тия неща тук се случват — каза му веднъж, докато обядваха, Гордън Маккол, един от онези, които хранеха животните. — Има ги животните, каквито гражданите ги виждат, животните, когато се държат най-културно — покрай витрините им се точи неспирен поток от хора, гоблинчани ги гледат как ядат, гледат ги как се съвкупяват. То все тая колко си разумен… едно живо същество е длъжно да се държи по-различно, когато знае, че го наблюдават. И как иначе? Обаче те притежават и друга страна, онази, която ние успяваме да видим. Когато зоопаркът затвори. Когато тук се стъмни и животните пак се свият в усамотение — първата минута от целия ден, която е само за тях, първият шанс за тях да си помислят и може би в някакъв смисъл да се приближат най-много до онова, което са били, преди да ги натикат в клетка. И това нещо, Дърк, това състояние, в което може да изпадне едно животно, е нещо страшно. Не ти трябва да доближаваш животно, когато се намира там, когато се е завърнало към онова първоначално състояние, в което неща като човек и човешка власт изведнъж престават да значат каквото и да било.