Но за това грешеше. По-скоро щеше да предизвика сензация в зоопарка. И с всяко ново повишение Дърк разбираше все по-малко от въжетата, които го връзваха на едно място. Клетката, от която искаше да изскочи, се снишаваше надолу от дъжделивото зелено гоблинско небе.
4
Това просто нямаше как да се спре. Скоро колегите на Дърк вече си шушнеха колко странен е новият. Гордън не беше единственият, с когото бе разговарял за животните. Но след посещението при Труди останалият персонал действително забеляза колко чудато се държаха животните покрай него. Дърк беше грамаден. Здрав мъжага, биха казали някои. Може да е живял тежко, животът да го е очукал, може и в затвора да е бил.
Клюките за новия достигнаха връх, когато Сам Джоунс, който хранеше животните, заприказва отдавнашния билетопродавач Дон Чеймбърс.
— Той вече прилагал ли ти е магията си, Дон?
— Кой?
— Дърк Роджърс. Грамадата. Като че ли, където и да отиде, всичко замира.
— Сериозно? Не съм забелязал.
— Ще забележиш. Слоновете го следят внимателно.
Дон се замисли над това.
— Той май нещо не е наред — рече, като разбъркваше билетите за продан за деня.
— Не е наред ли? За какво говориш?
Дон погледна над очилата си.
— Животните не замират, защото се боят от нещо. Те се дърпат… ръмжат… снишават се. И ти го знаеш. А наблюдават притеснения човек. Човека, дето му е зле. Човека, който е на предела на силите си.
— Защо го правят, Дон?
Дон сви рамене.
— Може би защото знаят, че има предел и за техните сили. И искат да знаят как изглежда, когато го наближат.
И все едно будката за билети служеше за мегафон, представата на Дон за Дърк плъзна из целия парк и се загнезди здраво в ума на всички работещи там. Не пречеше и това, че тромавият чистач явно въздействаше по същия начин и на децата. А Дърк, който се разхождаше из алеите на зоопарка в тъп унес и изпълняваше мълчаливо простичките си задачи, не осъзнаваше напълно, че децата ревяха за него. Някак си, поради симпатия или чиста забава, той бе станал малка част от зоопарка. Атракция, чиято липса щеше да се усеща, ако напусне.
Сет Хенди също го забелязваше. И когато гидът влезе в кабинета на Робин Джейкъбс да съобщи, че се мести във Флорида, каза и че Дърк Роджърс отлично ще го замести. Просто му се изплъзна от езика, без да го е обмислял предварително.
— Знаеш ли какво? — рече Сет на вратата, когато тялото му се бе подало наполовина навън, а Робин вече вдигаше телефонната слушалка. — Доста съм сигурен, че ще го върши за същите пари, които взема и сега, Робин. Като че при него на горния етаж вятър духа.
— Аз ще се погрижа за деловата страна на нещата, Сет. Успех в оная влага.
Но щом Сет излезе от офиса, Робин затвори телефона. Посегна към прозореца, повдигна с пръсти пластините на щорите и се огледа за едрия странен пазач.
За същите пари? Дали? Хлапетата като че действително го харесваха. Всъщност точно в момента едно от тях бе увиснало на десния бицепс на Дърк.
Робин събра пръсти в колибка и кръстоса глезени върху бюрото си. Сет Ханди като че току-що беше спестил на зоопарка двеста долара седмично.
Той се засмя.
Същия следобед Дърк Роджърс бе повишен в гид.
5
— Запомни, Дърк, като гид ти си лицето на това страхотно място. Твоята усмивка е тази, която децата ще носят в себе си, когато пораснат и се сещат за гоблинския зоопарк „Харди Карол“. Ти ще си там, до Труди, която нагъва пържола, до тупащата се в гърдите Юла на тревата. Някои от тези хлапета ще пораснат и ще имат свои деца. И когато си седят, чешат се по главата и се чудят с какво ли да забавляват своите лайненца, ще се сещат за твоето лице и ще водят лайненцата си при нас. Разбираш ли?
Дърк разбираше. Никога преди не го бяха повишавали. За такива неща се вдигат наздравици в бара.
— Ако се издъниш, ако открием, че за това не те бива, тогава те уволняваме, работата ти поемам аз и всички продължаваме да си живеем живота. Но хайде направи ми една услуга, а? — момчешкото, ала и зверско лице на Дърк за Джейкъбс изглеждаше като лице на малоумник. — Недей да се дъниш. Недей да ме излагаш. Свършиш ли някаква кретения, и ще се погрижа всеки работодател в Гоблин да я разбере тази работа. Ще видиш зор дори и да се хванеш да опаковаш бакалски стоки в пликове. Разбираш ли?