И го вярваше.
Довечера двамата с Патрик щяха да ходят в „Градският склон“. Щяха да се запознаят с някакви жени. Дърк щеше да започне да води редовен живот. Какво беше казал Патрик? А, да, щели да „се сбъркат от кеф“.
След като си изми зъбите, той отвори широко уста пред огледалото, готов един-два пръста ненадейно да щръкнат от гърлото му.
Дърк бързо се облече и излезе за работа.
13
Защото имаше нужда от нещо, за което да вдигне наздравица. Трябваше да може да вдигне чашата си и да каже пия за ето това.
И „за това, че сме излезли“ не ставаше. Да го вземат дяволите, та той трябваше да го прави всяка вечер. Не. Нямаше и да е „за късмета“, какъвто досега беше имал и в зоопарка, и в кланицата. От подобна мисъл му се гадеше. В никакъв случай. Тази вечер Дърк щеше да седне в сепарето срещу Патрик и щеше да вдигне чашата си и да каже: „Патрик! Наздраве за това, че напуснах едната си работа“.
В джоба на панталоните си Дърк бе пъхнал двуседмичното си предупреждение за напускане. Патрик нямаше да има проблеми да пие за него. И от цялото това нещо Дърк го побиваха тръпки. От приятните. Тих глас в разбълникания му ум постоянно повтаряше нещо от сорта, че животните не мислели по същия начин като него.
Както и нещо за мъгла и за водене на обиколка из ада.
14
Обиколките не бяха чак толкова непоносими заради малката тайна, която Дърк бе скрил в джоба си под кафявата униформа. Всъщност бяха почти приятни. Да гледа детските лица, докато им показва и им разказва разни неща, които не бяха научавали отникъде досега… това беше много близо до страхотно.
На обяд един колега му каза:
— Днес има повечко хъс в тебе, Дърк? Защо така?
Дърк нямаше да му каже за двуседмичното предупреждение, но отвърна:
— Заради обиколката е. Чувствам се, все едно съм си купил билет. Сериозно! Мисля, че една от днешните обиколки ще е тази, която най-силно ще си спомням… нататък… години по-късно. Разбираш ли?
Онзи сви рамене.
— Не. Честно казано, не разбирам. Но точно затова си те обичаме, Дърк.
Дърк не се беше замислил, преди да го изрече, но действително се чувстваше като турист. Всичко дори миришеше по-различно.
Наобядва се и знаеше, че половината от последния му ден вече е отминал. Дори не беше толкова заради факта, че напуска. Беше нещо много повече. Все едно извършваше нещо, което обичайно не би извършил. Ала не беше точно така. А имаше и още нещо, което леко глождеше мозъка му, докато си миеше ръцете в банята. Нещо за предната вечер. Нещо, което се бе случило. Може би нещо, докато спеше…
15
В мига, в който Дърк влиза в коридора, той е изнервен. Сигурен е, че усеща корема си натежал, че ходилата му са по-сплескани дори откогато се беше изправил на пейката. Все пак тръгва по коридора, направляван от светлината, която хвърля фенерът в ръката му. Всеки път, щом погледне напред, усеща как стените са твърде сближени и той и децата няма да могат да минат през най-далечната видима точка. Но стигат ли веднъж до нея, открива, че могат.
„Очите ми — мисли си Дърк. — Нещо ми прецаква очите.“
Тук вътре се чуват много звуци. Звуци от дращене. Стъпки по чакъла. Прегракнало гърло може би. Дърк все си мисли, че някое от децата дращи по стените. Опитва се да излезе навън. Но като се обърне, вижда, че те го следват. Това е всичко.
— Няма ли да ни разкажете нещо? — пита едно момиче.
— Какво искаш да узнаеш?
— Искам да видя кръвта — казва момичето. — Искам да си взема от нея за вкъщи.
Децата се развикват възбудено, но в гласовете им има и страх и Дърк се вглежда по-навътре в каменния коридор — навсякъде има бял прах и паяжини.
Има и други звуци. Тичащи стъпки. Нещо мокро пред тях. Нещо, което се приплъзва напреки на пътеката току зад границата на светлината. Дърк се страхува. Но мъглата се притиска в затворената дървена врата зад тях. Той го знае, и да се върнат в нея, ще е лошо. Може би ужасно.
— Вижте! — изкрещява едно дете.
Дърк примигва и вижда нещо дребно, сгушено отдясно до стената пред тях. Спира се и изпъва ръка, за да възпре децата да продължат.
— Какво е това? — прошепва едно момче.
Той не знае какво е. Никой не знае. Но е сгушено и може би под качулка. Обърнато е на другата страна. Обърнато е към продължението на коридора. Дърк прави крачка напред. Усеща тежината на тялото си, усеща и как го жарят пламналите му нерви.