Новата Гоцева обиколка из Македоция беше цяла редица триумфални посрещания. Македонския народ виждаше в негово лице най-близкия, най-верния, най-любещия свой учител, приятел и син. Отблизко и далече тълпи хора отиваха при него и търсеха упованието, търсеха истината, търсеха всичко. И като продължаваше или допълняше миналогодишната си работа — ревизия на комитети пр — Гоце правеше, дето обстоятелствата позволяваха, общи народни събрания, пред които държеше своите двучасови проповеди. Той откриваше пред народа своите надежди и опасения, своите възторзи и разочарования, своите най-интимни чувства като истински революционер, а не като един обикновен бунтовник. И всички го разбираха, и всички се въодушевяваха и всички заставаха на постовете си с несъкрушима вяра в своето дело.
Ту сам, ту с двама-трима, ту с 10–20 или 50–60 души, Гоце влазяше из градове и села, ходеше всред зима по гори и планини — при ежедневни опасности, всякога бодър и засмян, всякога пъргав и безстрашен. През Кочанско и Малешевско той се беше спуснал в Радовишко, дето избягна куршума само по една честита случайност. По нужда на работата Гоце трябаше да остави за няколко дни четата си. А през това време тя беше предадена в с. Уланца от един грък. И от 8 или 9 момчета останаха живи само двамина.
В началото на октомври Гоце беше вече оттатък Вардара — за първи път. Сега в тоя край на всяка стъпка между гръкомани и куцовласи той проявяваше всичкото обаяние на едно искрено слово и всичката привлекателност на една светла душа. Защото и гръкомани, и куцовласи го посрещнаха като желан гостенин и го изпращаха като роден брат. Изчезваха национални вражди пред неговата убедителна проповед в името на самоуправна Македония. Изчезнаха и племенни ненависти пред неговите възторжени пророчества за една конфедеративна република на Балканския полуостров…
В един-два месеца Гоце обходи почти цяла Западна Македония. През всичко това време турските власти го диреха най-усилено и султанът обещаваше за главата му по 500 или по 1000 лири. А той играеше на „криш-миш“ с военните патрули в Тиквешко или пътуваше с файтон в Прилепско, или беседваше с осъдени другари из тъмниците в Битолско, или се надгонваше с потерите в Леринско и Костурско. И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: „Кажете па тоя юнак Делчев, че аз искам да го видя и да му се поклоня — от цар до говедар ний сме вече изморени, а той сам не се уморява…“
От Костурско Гоце беше отишел във Воденско, отдето смяташе да мине в Гевгелийско, Кукушко, Солунско и оттам, било пряко Серско, Драмско и т. п., било по море, да се прехвърли в Одринско. Обаче интересът на работата го повика другаде.
След Гоцевото заминаване в Турско изпратените там първи върховнокомитетски чети бяха принудени от революционната организация да се върнат подире. Върховния комитет стана по-отстъпчив и през октомври биде отново прието майското съглашение между скараните организации. Но примирието не трая ни ден до пладне. Защото вече и двете страни се познаваха твърде добре. И двете страни се бяха изказвали твърде категорично. Главният въпрос, който беше причина за раздорите — въпросът за въстанието — си оставаше открит.
Тържествено скрепеното с печати и подписи съглашение третираше работи, на които при единомислие по въстанието никой не би обърнал внимание. И върховния комитет, и революционната организация бяха приели съглашението само да печелят време. Обаче неискреността и на двете страни се прояви твърде скоро и борбата биде подхваната изново. Ожесточението стигна дотам, че най-после между благородни ратници за едната и съща македонска свобода се появиха човешки гробове.
Върховния комитет изпращаше нови чети против революционната организация в Турско — нападаше я в крепостта й. Революционната организация усвои същата тактика. Чрез представителство и съчувственици тя предприе агитация против комитета в средата на дружествата из България — нападаше го в крепостите му. С тая цел биде основан по Нова година — 1902 — и в. Дело, който даде на читателите си 30 статии върху нарушената от комитета директива — и нито три, поне за разнообразие, против Турция…