— Да разпъва ли?
— Ами да. Детските кости не са още напълно развити и когато едно дете часове наред тъче килими, пръстите и ръцете се разкривяват и обездвижват и накрая не стават за нищо друго.
— Боже мили… Защо тогава се използват деца за тази цел?
— О, малките ръчички са особено подходящи — отвърна тя с безизразен тон. — Навсякъде използват деца за тъкане на килими.
— И ти ли ще действаш по този начин?
— Не, има и други възможности. — След което рече доволна: — Мускулите ви са се разхлабили почти напълно. Сега трябва да настъпи и приятното отпускане.
— Вярно, така е. — Той отново млъкна за миг. — А майка ти… тя какво правеше с твоите ръце?
— Всяка вечер ги разпъваше и мачкаше. На всеки четири часа правехме почивка и тя ме караше да разтварям и свивам ръцете си.
— Но защо изобщо е позволила да се отнасят така с дъщеря й? — попита той грубо.
— Мисля, че вече сте се отпуснали напълно — рече тя и махна ръцете си от гърба му. — А сега Омар трябва да донесе гореща…
Внезапно ръката му се стрелна и я сграбчи за китката, същевременно погледът му си остана закован някъде напред.
— Е, защо?
— Пуснете ме!
Той притегли ръката й към себе си и най-сетне тя попадна в полезрението му.
— Малки — промърмори той, — чисти и красиви. — Потърка с палец един мазол върху показалеца й. — Но също така и силни. Харесват ми ръцете ти, Теа от Димас. — Поднесе ръката й към устните си и прокара език по нея. — Много щях да се ядосам, ако бяха обезформени.
Дъхът й замря.
— Нямаше да се стигне дотам — в такъв случай пътищата ни нямаше да се пресекат. Аз никога нямаше да поема към Дамаск, ако умеех само онова, на което са ме учили като дете.
Езикът му повторно се плъзна по дланта й.
— Защо майка ти е проявила такава жестокост и е позволила да изтезават дъщеря й?
— Майка ми не бе жесток човек. — Всеки път, когато докоснеше дланта й, някаква странна тръпка пробягваше по ръката й и по цялото тяло. — Не… престанете.
— Маслото на ръката ти ухае на лимони. Обичам този вкус. Кажи, защо не се е грижила по-добре за теб?
— Тя… не е имала друг избор. Умоляваше Николас да… — Бе казала прекалено много. Сили небесни, миналото отново я връхлетя. Дръпна решително ръката си и скочи на крака. — Защо ме разпитвате? Скъсала съм с онова време. А и майка ми почина.
— Как е умряла?
— От треска. През онази зима тя покоси много жени. — Теа забърза към вратата. — Ще ида да повикам Омар…
— Теа…
— Не отговарям на повече въпроси — рече тя с ръка на дръжката.
— Благодаря ти!
Тя се обърна. Едрото му тяло блестеше като лъснат бронз във водата, но погледът й бе прикован от нещо друго. Нима бе възможно върху лицето на един звяр да се появи такова благо изражение?
Той побърза да сведе поглед.
— Макар че не се нуждаех от услугата ти — добави самодоволно. — Само мъничко се бях вдървил. — На лицето му отново се появи познатото сърдито изражение. — Е, може би е било малко повече от „мъничко“…
По устните й заигра усмивка. Този мъж се цупеше като ядосано малко момченце.
— Освен това не искам Омар. — Той се пресегна към сапуна. — Изпрати ми Таса.
Усмивката й угасна. Не, не беше малко момче, а недодялан, похотлив скот, който се забавляваше с жените като с играчки.
— Както желаете. — Вратата се тресна зад гърба й.
В залата бе влязла Ясмин. Тя веднага забеляза навлажненото елече на Теа.
— Намокрили сте се. Той докосна ли ви?
— Не — отвърна Теа кратко. — Облегнах се на ваната. Не ме е пипал. — Независимо от всичко изпитваше чувството, че го е сторил. Гърдите й бяха напрегнати и натежали, а по дланта си все още долавяше познатото парене. — Вече ти казах, че ме вълнуват други неща. — После се обърна и пое по коридора към стаята си. — Той иска Таса да го навести.
— Добре. Ще й съобщя.
Теа заключи вратата, отиде до прозореца и разтвори широко капаците. Свежият въздух нахлу в стаята и охлади зачервените й страни. Не можеше да си обясни защо този мъж й въздейства така. Неговата недодяланост, както и животинската му, варварска чувственост й бяха безкрайно чужди. Беше си представяла, че привлекателният мъж трябва да е хубав, изискан и отзивчив — точно като фина китайска коприна. Уеър от Дундрагон обаче можеше да се оприличи по-скоро на дебела кожа, обкована с метал. Сгреши, че се опита да му помогне.
Само че тя не би могла да действа по друг начин. Той изпълни своето обещание и, излагайки се очевидно на голям риск, й достави онова, от което тя се нуждаеше. Дължеше му нещо повече от едно мимолетно приятно усещане.
— Донесох ви друга дреха.
Теа се обърна — в рамките на вратата бе застанала Ясмин. Жената пристъпи в стаята, приближи се и преметна синя памучна рокля върху облегалката на стола.