— Не можете да носите всеки ден тази рокля. Тя се цапа.
— Просто се е понамокрила, нищо повече. — Думите й прозвучаха недружелюбно и тя се опита да се поправи. Хвърли бърз поглед на новата рокля и добави: — Цветът е много хубав.
— Лорд Уеър я подари на Таса, но синьото не й отива.
— Таса? — възкликна Теа учудена. — Нима тя иска да ми подари нещо?
Ясмин повдигна рамене.
— Няма и да усети липсата й. Тя има много рокли. Лорд Уеър отрупва с подаръци всяка жена от селото, която довежда в дома си. Когато след това тя се завърне обратно в Джеда, вече е притежателка на значителна зестра и представлява добра партия за женитба.
— Да, но ще я вземе ли някой за жена, след като… — Теа млъкна. Не желаеше да засяга Ясмин — от вниманието й не бе убягнал фактът, че Таса бе любимка на прислужничката. — В Константинопол мъжете ценят неопетнените жени.
В усмивката на Ясмин се долавяше лека горчивина.
— Тук нещата не стоят по-различно, но сиромашката Джеда не може да си позволи да проявява гордост. Земята не е плодородна и преди лорд Уеър да се засели в Дундрагон, ние не успявахме да изкараме дори и най-необходимото от тези голи хълмове. Той обаче взе младите мъже на служба при себе си, облече ги и ги научи да се бият. На по-възрастните мъже и жени даде работа в крепостта.
— А младите жени е взел за любовници — довърши Теа сухо.
— Е, и? Никога не е прибирал омъжени или пък девственици. Нашите жени идват охотно в Дундрагон. Той се възползва от тях в продължение на няколко месеца, след което ги връща обратно с много злато и те могат да си избират съпруг от цял куп кандидати.
— И с Таса ли ще се случи същото?
— Не! — отвърна рязко Ясмин. — Таса е различна. Тя ще остане. Тя го задоволява както никоя друга и няма да му омръзне никога.
— Вярвам ти. Много е хубава.
Ясмин вирна брадичка.
— Да, така е. Научила съм я дори да свири на лира. Не е особено умна, но има добро сърце и умее да преследва целта си. Ще успее да го убеди да отпрати останалите, а нея да задържи.
— А тя не иска ли зестра?
Ясмин се обърна рязко.
— Съблечете се и изпробвайте роклята. Сигурно ще трябва да я стесняваме — в ханша Таса е по-широка.
Теа поклати глава.
— Без нейното съгласие не мога да приема този подарък.
— Имате моето съгласие и това стига.
Теа наново поклати глава.
Ясмин я изгледа продължително и с възмущение.
— Голям инат сте. Имам право да раздавам такива неща. Таса изобщо нямаше и да е тук, ако не бях насочила вниманието на господаря върху й.
— Може, но тази рокля все пак си е нейна, а не твоя, нали?
— Таса ще ви я даде веднага, щом поискам това от нея. Защото е послушна дъщеря.
Стресната от чутото, Теа разтвори широко очи.
— Дъщеря ли?
Ясмин само кимна.
— Хайде, а сега пробвайте роклята.
Замислена, Теа се преоблече.
— Да-а, значи си я изпратила лично в леглото на лорд Уеър.
— Да не намеквате, че съм превърнала дъщеря си в курва?
— Не съм казала подобно нещо.
— Тези неща не се произнасят на глас — отвърна Ясмин тъжно. — Вие не знаете какво означава да нямаш дори и коричка хляб за храна. Не аз съм тази, която направи от Таса курва! Твърде късно разбрах, че продава тялото си по улиците на Джеда. Сторила го е, за да не загинем от глад. — Тя спря за миг. — Беше на не повече от дванадесет години.
Теа почувства как й се повдига.
— И ти не можа да направиш нищо, така ли?
— Мъжът ми почина година след нейното раждане, а нямаше кой друг да ни помогне. За сама жена в Джеда друга възможност за оцеляване не съществува. — Тя впи поглед право в лицето на Теа. — И аз също продавах тялото си, но после остарях. А мъжете, както знаете, предпочитат млади, гладки тела. Таса решила да ми помогне така, както и аз се бях погрижила за нея.
— Извинявай — произнесе тихо Теа. — Не исках да те обидя.
— О, тези неща нямат значение. Гордея се с дъщеря си и пет пари не давам, че жените от селото ни отбягват, сякаш сме някакви прокажени. — Тя опна плата на роклята по талията на Теа. — Както и предполагах… трябва да се стесни. А сега я съблечете.
Теа го стори.
— А лорд Уеър знае ли, че ти е дъщеря?
Ясмин поклати глава.
— В началото се боях, че ще ме сметне за побъркана, задето му я посочих. Сега обаче това няма значение, все пак е по-добре да не знае.
— А ако я върне в селото?
— Това няма да се случи. Никога!
Припомняйки си снизходителното му държане към момичето, Теа не повярва напълно.
— Но ти нали каза, че може да я дари с богат чеиз?