— Нима досега не разбрахте за какво ви говоря? — възкликна Ясмин. — Тя не е като останалите. Курва е, разбирате ли? А мъжете не се женят за такива, колкото и богат да е чеизът. Просто тя може да живее от тези пари, докато свършат. После обаче ще се наложи отново да излезе на улицата. Не, не, тя трябва да остане тук, тук е на сигурно място.
Сигурност при Уеър от Дундрагон? Тази жена се бе хванала буквално за сламка, но не тя бе виновна, че разсъждава по този начин. Теа никога не бе смятала, че собствената и съдба е щастлива, но все пак не бе гладувала, освен това бе изучила и занаят и нямаше да се наложи да продава тялото си. В този миг осъзна съвсем ясно, че домът на Николас е бил за нея сигурен пристан.
— Надявам се, че където и да се намира, ще бъде на сигурно място.
Ясмин взе роклята и я преметна през ръка.
— Пазя я като зениците на очите си. — На вратата се обърна още веднаж и добави: — Роклята ще бъде готова още утре.
— Все пак попитай Таса дали ми я дава.
Ясмин смръщи сърдито чело.
— Добре. Макар, че си е чиста загуба на време. Тя винаги прави онова, което й казвам.
— Говоря сериозно. — Уеър захапа една кокоша кълка. — Напусни Дундрагон. Достатъчно си стоял тук.
Кадар поклати глава.
— Не, не е било достатъчно. В противен случай щеше вече да си придобил толкова изискани маниери, щото не би се и опитал да ме изхвърлиш тъй грубо от това място.
— Не се нуждая от ничия помощ. — Уеър отблъсна чинията от себе си и се облегна назад. — Къде е онази женичка?
— О, решила е да се лиши от несравнимото ти присъствие и е предпочела да се нахрани в своята стая. Вероятно си се държал особено недружелюбно с нашата гостенка. Та тя е искала само да ти помогне.
— Не може да става и дума за недружелюбно отношение. — Помълча миг-два, след което добави: — Поне според моите представи, разбира се.
— Което не означава кой знае какво! — Кадар посегна към виното си. — А всъщност успя ли да ти помогне?
— Да. — След масажа мускулите му бяха омекнали и той се почувства така, сякаш целият се разтваря във водата. Но само миг по-късно хвана ръката й и внезапно всичко се промени. Не, в името на Вси светии, той не се бе държал нежно с нея! — Таса обаче стори повече за мен. — Не бе вярно. Наистина, Таса утоли желанието му, но кой знае защо не остана доволен. — Вдругиден трябва да заведеш гъркинята в Дамаск. Потърси й работа в някой дюкян и остани с нея, докато посвикне. — Отпи глътка вино. — После си върви по пътя и не се връщай тук.
— Добро вино — обади се Кадар. — Мисля, че по-тръпчивите не ще задоволят вкуса ми. — Пристъпи към огнището и зае любимото си място пред пламъците. — Днес научих Теа да играе шах. Доста е схватлива, но има странни пропуски в знанията си. Така например може да чете, да пише и да смята, говори гръцки, арабски и френски, но през живота не е научила нито една игра, не е слушала трубадурски песни, не е виждала нито един танц. Знае какво става по света, но прави впечатление на човек, придобил знанията си зад дебели манастирски зидове.
При тези думи Уеър си спомни сухия разказ на Теа как е тъкала килими в дома на Николас и ръцете му несъзнателно стиснаха още по-здраво бокала.
— Дисциплината в манастирите едва ли е била по-сурова от онази, на което е била подложена.
— Можеш да ми вярваш, това момиче бяга от нещо — рече Кадар.
— Ако е вярно, че умението й е толкова голямо, колкото твърди, то тогава тя представлява някаква ценност и сигурно я преследват.
— В мига, в който се установи в Дамаск, отговорността ми спрямо нея отпада. Отношенията ни трябва да се прекратят.
— Има отношения, които не могат да се прекратят. Все пак ти й спаси живота, нали?
— Ще преустановя всякакви връзки с тази жена — настоя Уеър.
— Ваден е сдържал ръката си — промълви едва чуто Кадар. — Това може да означава, че опасността те е отминала.
Уеър съзнаваше, че Кадар не разбира докрай за какво става дума. Опита се да го предупреди, без да издава всичко, което знае, но в крайна сметка постигна обратен ефект — омаловажи заплахата. Защото опасността никога нямаше да се отдалечи, дори и след неговата смърт.
— Напусни Дундрагон. Иди в Египет. Ако искаш, можеш да идеш и на север, в Китай. Ходи, където щеш, но трябва да ме напуснеш!
Но Кадар продължи, сякаш Уеър не е казал нищо:
— Мисля, че преди да я заведа в Дамаск, трябва да открием от какво се страхува. Това може да стане и за по-малко от седмица. Ще ми бъде много неприятно, ако някой ден отново трябва да я спасяваш.
— В никакъв случай няма да се почувствам принуден да я… — Внезапно забеляза особения поглед, който му отправи Кадар и замлъкна. Безсмислено е да му говоря повече, призна той пред себе си, изпълнен с разочарование. Кадар щеше да стори онова, което си е наумил. — Другиден тръгваш на път. — Побутна стола си назад и се изправи. — А сега трябва да проверя защитните съоръжения.