— А коя е Селена?
Неочакваният му въпрос я върна бързо в действителността. Тя се обърна.
— Имаш право, наистина захладня.
— Ти да не мислиш, че ще възседна коня и ще открадна тази Селена, ако случайно ми издадеш коя е? — попита Кадар и я последва. — Какво още да сторя, за да ти докажа най-сетне, че ти желая единствено доброто? Кажи, не съм ли най-милият и добросърдечен човек на света, а?
Той бе наистина и двете неща, но заедно с това и най-големият инат, когото бе срещала някога. През последните три дни все се изхитряваше във всеки техен разговор да вмъкне по някой изкусен, подвеждащ въпрос.
— Ако беше толкова добросърдечен, колкото искаш да се изкараш, нямаше да ме изтезаваш с въпроси, на които не желая да отговарям.
— Но тъкмо този факт свидетелства за моята доброта. Ако ти бе на моята възраст и притежаваше моя опит, щеше да ти стане веднага ясно, че по този въпрос можеш да се опреш на моята преценка.
Тя изпръхтя презрително.
— По-голям си от мен с две години. В никакъв случай с повече.
— Боже, Теа, та аз още в люлката съм бил по-възрастен от теб.
Тя понечи да отвори уста ида се впусне в спор по въпроса, но още в същия миг я затвори. Независимо от дръзките му забележки и непресекващата му усмивка, тя все пак не можеше да забрави онзи Кадар, когото видя в друга светлина, докато й показваше соколите. Той се засмя тихо.
— Е, само гдето не съм имал люлка, разбира се. Ние обаче бяхме твърде бедни и аз спях на пода, увит в някаква завивка. Мисля, че тъкмо по тази причина съм се научил да се движа толкова бързо. Сигурно съм се боял, че плъховете ще ме изгризат, не успея ли да избягам навреме от тях.
През тялото й премина мразовита тръпка.
— Това не е смешно.
— Вярно, че не е. Аз обаче предпочитам да се надсмивам над тези неща, отколкото да се задълбочавам повече от необходимото. — За миг замълча. — А теб като дете било ли те е страх от плъхове?
— Не. — Николас щеше сигурно да полудее, ако някоя от тези гадини се приближеше до разкошните му копринени платове. Внезапно Теа осъзна, че отново бе успял да я подведе — незабележимо бе вплел един от своите си въпроси в разговора им. — Кога ще ме заведеш в Дамаск? Вече се възстанових съвсем — попита тя с отчаяние в гласа.
— Скоро. Няма да насилваме събитията!
Естествено, той не бързаше за никъде. Селена обаче все още се намираше в Константинопол и трябваше да понася живота в дома на Николас. Затова тя, Теа, трябваше да се установи колкото се може по-скоро в Дамаск.
— Искам да тръгна на път още утре.
— Ще видим. Какво ще кажеш за партия шах преди лягане?
— Не. — Тя погледна бързо към Харун, който в този миг тъкмо палеше последната факла по пътеката покрай бойниците. Той се усмихна и й помаха с ръка. Отвърна на поздрава му и отново я обзе познатото чувство на тъга. Как й се искаше Селена да е до нея, да види щастливата й усмивка.
Не, напразно си внушаваше разни неща. Беше смешна. Селена бе единственият човек на този свят, когото обичаше, а тук, на това чуждо място, се нуждаеше от човек, когото да обича.
— Изглеждаш тъжна — обади се Кадар тихо, подчертавайки всяка сричка. — Разкажи ми за какво мислиш в момента.
Не, този човек наистина не бе свикнал да отпуска хватката.
— Не можеш тъй лесно да изтръгнеш нещо от мен. — С тези думи тя влезе в замъка. — А сега отивам да си легна.
Два дни по-късно забеляза, че факлите палеше не Харун, а някакъв непознат боец.
— Отиде си в селото — гласеше отговорът на Кадар, когато го попита. — Вчера вечерта. Според Уеър е още твърде малък.
— Но той така се гордееше… — Внезапно я обзе гняв. — Колко годишен трябва да е тук човек, за да пали факли и да помага?
— Малък е още — повтори Кадар. — Това място не е за деца.
Да, помисли си тя, изпълнена с горчивина, тук има място единствено за слугини, за курви и за войници, дрънкащи с оръжията си.
— Не е трябвало да го гони.
Кадар сви рамене.
— Лордът реши, че така ще е най-добре.
Тя вдигна очи към неясната фигура върху крепостния зид. По това време Уеър винаги стоеше там, загледан в отсрещните планини.
Той държеше на мнението си и по този начин погребваше надеждите на едно малко момче. Или — обземеше ли го плътско желание, незабавно някоя жена се втурваше към кревата му. Така че ако Уеър не издадеше съответното разрешение, крепостните врати нямаше никога да се разтворят пред нея.
Сили небесни, тя наистина не можеше да намали властта му върху хората, но все пак нямаше да позволи да я заключат на това място.