— Просто лагерен огън, нищо друго.
Без да го изслуша, тя се приведе над зида, за да вижда по-добре.
— Не, не там. Малко по на юг…
Той се вцепени.
— Всемогъщи Боже — изтръгна се от гърдите му, след което се обърна светкавично и се втурна към вратата.
Тя се затича след него.
— Какво става?
— Джеда. Селото гори.
— Селото…
Та там живееха семействата на воините, охраняващи крепостта.
Той бе изпратил Харун обратно в Джеда… Втурна се надолу по стълбите след него.
— Идвам с вас.
— Не.
— О, да, разбира се.
Той се обърна към нея.
— Нямам никакво време да споря с теб. Прави каквото щеш. Може пък там да си на по-сигурно място, отколкото тук.
— Ще взема мехлеми и превръзки — отвърна тя и се спусна по коридора към кухнята. — Ясмин!
Не след дълго Теа изтича навън — на двора гъмжеше от коне и въоръжени бойци. Погледът й се плъзна из тълпата и откри Кадар.
— Кадар!
Хванал коня си за повода, той се приближи към нея.
— Може ли да се кача на твоя кон?
Той хвърли поглед по посока на Уеър, който тъкмо възсядаше коня си в другия край на двора.
— Трябва да останеш тук. Не знаем какво ни чака в Джеда.
— Не ставай глупав. Ще срещнем ранени хора. Ясмин ще ни последва с кола, пълна с превръзки, целебни мехлеми и храна. — При тези думи тя протегна ръце, за да я вдигне на седлото. Той обаче не обърна внимание на жеста й и тя добави: — Освен това лорд Уеър няма нищо против.
— Ах, така ли? — Лицето на Кадар придоби замислен израз. — Ще ми се да знам… — Приведе се напред и я вдигна на коня. — Сигурна ли си, че е разрешил? — В другия край на двора той запря коня си пред Уеър. — Разумно ли е решението ти?
— Опасността ни дебне отвсякъде. Възможно е силите, които оставям в крепостта, да не стигнат. — Уеър вдигна рамене. — Може би тъкмо извън стените на крепостта Теа ще бъде в безопасност.
— А ако е клопка?
— Не знам. Във всички случаи обаче съм длъжен да ида там. Все пак опожареното село е мое, нали? — Той вдигна ръка и се впусна в галоп по подвижния мост. С гръмотевичен тропот го последва дълга редица от ездачи.
Кадар пое след воините.
— Той какво искаше да каже? — попита Теа. — За каква клопка става въпрос?
— Всъщност едва ли има капан — успокои я той. — Уеър е успял да събере по-силна войска от тази на тамплиерите. Точно затова и до този момент не са го нападнали — очакват сгодния момент.
Бе споменал и по-рано, че орденът преследва Уеър, но не бе за вярване, че тамплиерите ще подпалят цяло село само и само за да принудят Уеър да напусне своята твърд. Та нали все пак бяха монаси, Божии служители.
— Пожар винаги може да избухне. Едно малко невнимание покрай огнището и… — Наистина не си струваше да си хабят друмите предварително. — Далеч ли е оттук?
— Веднага след следващия хълм. След малко сме там.
Дали ще стигнем навреме, ще успеем ли да помогнем на хората, запита се тя отчаяна. А нощното небе бе заляно от ярко зарево.
Цялото село бе в пламъци, всяка отделна къща представляваше една малка преизподня. Теа не бе в състояние да скрие ужаса, който я обзе. Мъртъвци… навсякъде мъртъвци.
Мъже, жени… о, Боже, също и деца… малки деца.
— Трябва да им помогна. Трябва да… — Тя се свлече от коня.
— Теа! — изкрещя Кадар.
Без да обръща внимание на виковете, му тя се хвърли към малко момиченце, проснато покрай една от горящите колиби, обърна предпазливо телцето. Кръв. Тъмни очи, вперени в небето. Мъртва.
— Не можеш да й помогнеш с нищо — долови тя гласа на Уеър някъде до себе си. — По-добре изчакайте с Кадар пред селото. Открием ли оцелели, ще ги изпратим при вас.
Сякаш в просъница тя отправи поглед към мъжа на коня, надвесен над нея и прошепна:
— Мъртва е.
— Да, с един удар на меча. Чиста работа — произнесе той с тих глас. — Не е страдала.
— Меч… — Погледна бързо и към другите мъртъвци. Бе съзряла труповете и опустошението, но не бе обърнала никакво внимание на причините. От другата страна на пътя лежеше мъж, от чийто гръб стърчеше стрела. До един зид пък някаква жена се бе свлякла на земята, а ръката й все още притискаше раната в корема. Теа просто не бе на себе си от ужас. — Нима са били нападнати?
— Почакай ме пред селото!
Тя поклати глава.
— Може и да е оцелял някой. Трябва да…
— Разпоредих вече да дирят признаци на живот във всички тела. Това е селото на моите хора, а жертвите са техни близки. Бъди сигурна, че ще действат извънредно съвестно.
Без да се съобразява с нареждането, му Теа се изправи на крака и тръгна потресена от тяло на тяло. Продължи към кладенеца в средата на селския мегдан. Навсякъде посечени трупове.