Лица, по които бе застинал ужасът. Кръв.
Бременна със стрела, забита в гърба.
И дим — гъста пелена от дим.
Кадар приклекна до едно от телата.
— Уеър каза да напуснеш.
— Няма да си тръгна — сопна се тя. — Сигурно има останали живи. Аз ще… — Нещо не помръдна ли там? Тя скочи бързо на крака и се втурна към някаква фигура, свлечена зад кладенеца. — Харун? — Детето разтвори очи.
— Мамо…
— Тихо, тихо, всичко е наред…
Той поклати глава и отново притвори очи.
Важното бе, че е жив. Обърна се към Кадар:
— Отнеси го оттук.
Откри само още един оцелял от клането, някакъв старец, който се скрил под една кола. По всичко личеше, че никой друг не бе оживял. Дали и хората на Уеър не бяха открили някого? Във всеки случай тя бе длъжна да продължи издирването.
Уеър я дръпна рязко.
— Искаш и ти ли да изгориш заедно с труповете, а? — Вдигна я на ръце и я понесе по улицата.
— Пусни ме! — извика тя и започна да се съпротивлява. — Открих двама. Може да има и други.
— Не, няма повече. — Лицето му си остана напълно безизразно. — Но дори и да е имало оцелели, ние вече не сме в състояние да стигнем до тях. Пламъците са обхванали цялото село. — Той я постави на земята. — Ясмин, пази я — рече той и изчезна.
Не бе забелязала пристигането на колата — за нея в този миг не съществуваше нищо друго, освен смъртта, огънят и кръвта.
— Вие плачете — обади се Ясмин. — Ранена ли сте?
Теа осъзна едва в този момент, че плаче, и докосна мократа си буза. Сълзите на целия свят не можеха да оплачат трагедията, пред която бе изправена.
— Не, не съм ранена.
Обърна се към селото. То вече не съществуваше. Пред очите й се издигаше само могъща, непробиваема стена от пламъци.
— Дано милостта на Аллах ни настигне — продума Ясмин с развълнуван глас. — Хората не се отнасяха добре с мен, но никога не съм им пожелавала подобно нещастие. Та аз съм отраснала тук сред тях.
Наоколо бяха застанали бойци със сълзи в очите. Това бе родното им място, тук бяха родени, а сега най-милите им хора бяха станали жертва на пожара. Не можейки да понесе повече тази гледка, Теа се обърна отново към колата.
— Видя ли Харун?
— Не знам дали ще оживее. Нанесли са му тежък удар по главата. Старецът, Малик Бен Кара, се е отървал обаче с леки обгаряния.
— Открили ли са и други?
— Да, още един мъж, Амал, кърпача. Починал е преди още да видя раните му.
Двама оцелели от цяло село. Теа почувства, че й прилошава, но успя с последни сили да се овладее. Ако в този момент се поддадеше на слабост, нямаше да помогне никому. Покачи се в колата и извика:
— Към Дундрагон! Бързо! Трябва да се погрижим за момчето.
— Всичко наред ли е? — Кадар изникна до колата.
Тя кимна.
— Трябва да закараме Харун в крепостта.
— Още не. Уеър тръгна напред с няколко души — първо ще проверят дали пътят е безопасен. Ще изчакаме четвърт час и чак след това ще те изпроводя обратно.
Тя кимна вяло. Все още не бе напълно в състояние да възприеме реално ставащото, но все пак осъзнаваше, че не можеха да си позволят да застрашат живота на Харун.
— Необходима ми е вода — трябва да почистя раните му.
Дундрагон ги посрещна мрачен и недружелюбен. Нещастието бе сложило отпечатъка си и върху крепостта, и върху защитниците й.
— Занесете го в моята стая — нареди Теа на хората, които вдигнаха Харун от колата. Докато пътуваха, момчето не се бе върнало в съзнание. Може би нямаше да се събуди никога.
Не, за подобен изход не можеше да става и дума. Та слезе внимателно от колата и се затича нагоре по стъпалата.
— Прати да ме известят, когато даде признаци на живот.
Заповедта бе произнесена от Уеър, застанал малко встрани. Все още бе в доспехите си, а лицето му бе застинало в същата непроницаема маска, която носеше и в селото. Нима няма нищо на този свят, което да го развълнува поне малко, помисли си Теа. Коравосърдечното му държане предизвика гнева й.
— Защо? За да го изпратите обратно в селото, на сигурна смърт, затова ли?
Първоначално той замълча, а изражението му остана непроменено.
— Повтарям, пратете да ми съобщят.
Тя се завъртя рязко и се втурна в замъка.
Харун дойде в съзнание на другата сутрин.
— Мамо…
Теа стисна здраво ръката му. Не желаеше да го лъже. Кажеше ли му истината по-късно, детето щеше да изпита по-голяма болка.
— Само двама са оцелели от пожара. Ти и един старец — опита се да си спомни името, споменато от Ясмин. — Малик Бен Кара.
— Пожар… какъв пожар?
Явно, че са го повалили, преди да настъпи огненият ад.
— Избухнал е пожар. — Тя охлади челото му с влажна кърпа. — А сега се опитай да заспиш отново.