Тя също желаеше да разговаря с него. Държеше на всяка цена да го засипе с ругатните, което бе дочула от камиларите. Идваше й направо да го бутне от крепостната стена.
— Държал съм се мъжки — прошепна Харун. — Нали чу какво каза?
— Да, чух, миличък. — Постара се да не дава израз на гнева си. — А сега заспивай. Когато се събудиш, ще ти донеса топла супа, да се подкрепиш.
— Да, държал съм се… мъж… — Сънят надви момчето.
Загледан в отсрещните върхове, Уеър я очакваше до прозореца.
— Сторихте нещо жестоко и излишно — избухна тя още с влизането си. — Та малкият е загубил майка си преди броени часове. Не можахте ли да изчакате, докато се посъвземе от мъката си.
— Не. Защото ако нападателите са били бандити, можехме да тръгнем след тях.
— За да загинат още люде, така ли?
Той се обърна и я изгледа.
— Във война сме.
— Но това не ви засяга, нали? Всички тези мъже, жени, деца…
— Всички ще умрем някой ден.
— Но не и по този начин. — Тя тръгна към него през залата. — Децата… — Трябваше да спре на място, за да възвърне спокойствието си. — Не и децата! Това не биваше да се случва!
— Да, не биваше!
— Защо тогава се стигна дотам?
— Моя е вината!
— Моля?
— Грешката е моя. Мислех, че в Дундрагон хората не са в безопасност. Затова освен на войниците не позволявах никому да остава за дълго тук. Селяните не представляваха за тях никаква заплаха… — Той стовари юмрук върху перваза на прозореца. — Проклятие! Та те изобщо не са можели да се отбраняват.
Тя пристъпи към него.
— Не разбирам. Защо… — И в този миг съзря изражението на лицето му.
Разкривено, белязано от страданието. През живота си не бе виждала толкова мъка, събрана на едно място.
— Убили са ги, за да разбера, че съм в техния обсег.
— Кой, тамплиерите ли? Но нали са Божии служители? Не вярвам тъкмо те да са извършили това престъпление.
— Можеш да мислиш каквото си искаш. — Той пое шумно и продължително въздух и пред очите й лицето му отново се превърна в непроницаема маска. — Аз обаче съм убеден, че са били те. Затова ще сторя необходимото станалото да не се повтаря. Никога вече. Не бих могъл да го понеса — длъжен съм да пазя хората си по-сполучливо. — Внезапно се обърна. — Започвам с теб.
Несъзнателно се дръпна назад, уплашена от необуздания му порив.
— С мен ли? Какво означава това?
— Те знаят отлично какво става в Дундрагон. Значи сигурно им е известно, че си тук.
— Но аз нямам нищо общо с вас. И освен това скоро си тръгвам.
— Харун също нямаше нищо общо с мен. Остана в крепостта само няколко дни. Но майка му загина… както и цялото село. — Той отпусна тежко ръце върху раменете й. — Не мога да стоя безучастен и да наблюдавам как все повече хора умират заради мен. Коя си ти и кого могат да засегнат тези палачи, ако ти сторят нещо?
— Не съм казала на Кадар. — Навлажни устни с език и продължи: — И на вас също няма да кажа.
— Аз не съм Кадар. — Ръцете му стегнаха раменете й още по-здраво. — При мен такива неща като благост и добродушие не съществуват. Аз съм себичен и необуздан, предпочитам да те напъхам в някое подземие, отколкото да те видя как загиваш по моя вина. Убеден съм обаче, че ще науча всичко за теб.
— Боли ме.
— Не си ли разбрала, че тъкмо това и целя. Аз причинявам болка на хората, убивам ги и… — За момент спря да говори, след което добави с пресекващ глас: — Ти имаш меко сърце и сигурно има хора, на които държиш много. Кажи ми кои са те, за да бъда до тях, когато потрябва.
Селена. Но тя бе далеч от това място.
— Тя е в Константинопол и не я грози опасност.
— Тамплиерите са навсякъде. Те могат да проникнат във всеки дворец из християнския свят и да си поискат каквото им трябва.
— Не вярвам…
— Можеш и да не вярваш, но те питам: Готова ли си да поемеш този риск?
Бе напълно безпомощна. Боже всемогъщи, Селена трябваше да остане здрава и читава! Но дали не я излагаше на още по-голяма опасност, ако сега му разкажеше всичко?
— Убеден ли сте, че са били тамплиерите?
— На наметалата си носят кръст, а и когато ги приемат в ордена, са длъжни да си пуснат брада. — При тези думи устните му се разкривиха. — Уверявам те, не бих искал един ден Харун да ми каже, че съм палач и касапин.
— Ако ви кажа…
— Не „ако“, трябва да ми кажеш.
Тя се ядоса.
— Няма да ми обяснявате какво трябва и какво не. Сама решавам кое е най-доброто за мен. — Замисли се за миг. Кадар все пак бе казал, че Уеър е човек, който държи на думата си. Може би щеше да успее да извлече полза в тази неясна ситуация. — Трябва да ми обещаете, че ще ме освободите. Ще ми обещаете още, че и Селена ще остане свободна и ще бъде в безопасност.