— Коя е Селена?
— Първо обещайте!
— Обещавам ти, че ще бъдеш свободна. Коя е Селена?
— Сестра ми.
— И къде е тя в момента?
— Все още в дома на Николас. За нея ще бъде доста опасно, ако я взема, без да съм осигурила убежище и за двете ни.
— Друг човек няма ли?
— Не, никой, на когото да държа.
— В такъв случай ще накарам да я доведат тук.
Уплашена, тя го изгледа с широко разтворени очи.
— Какво?
— Чу ме много добре. — Пусна я и отстъпи крачка назад. — Не мога да поемам отговорност за човек, който е толкова далеч. Налага се да дойде тук.
Сърцето й се разтуптя учестено. Да види отново Селена…
Той се извърна.
— Ще изпратя Кадар.
— Почакайте. — Отново навлажни устните си. — Едва ли ще я пуснат да си тръгне току-така.
Той се обърна отново към нея и зачака обясненията й.
Тя се поколеба за миг, след което в нея сякаш нещо избухна:
— Селена е робиня.
Мускул не трепна по лицето му.
— А ти?
— Аз също. — После вирна брадичка. — Всъщност не. Вече не съм. Аз съм свободна жена.
— Предполагам, че този Николас няма да се съгласи с теб. Ти избягала ли си от него?
— Не е честно. Целия си живот съм прекарала в дома му. Мама умря на служба при него. Заслужила съм свободата си.
— Той вероятно желае отново да си негова собственост, нали?
— За него аз представлявам голяма ценност. Би сглупил, ако ме пусне хей така на свобода.
— А сестра ти?
— Тя е извънредно сръчна, но все още е много малка.
— Колко малка?
— На десет години.
Той смръщи чело.
— А дали би я продал?
— Искате да платите за нея, така ли?
— Това е най-сигурният начин да я изведем от дома му. Според теб възможно ли е?
— Ако предложената цена е достатъчно висока, да. — При тези думи устните й се изкривиха в горчива усмивка. — Николас е търговец, а за такива люде всяко нещо си има и цена.
— Добре, значи няма да пестя парите.
Тя се поколеба.
— Има още нещо, което той ще използва, за да вдигне цената. Трябва да го имате предвид. — За миг спря. — Селена е негова дъщеря.
Той сякаш замръзна на място.
— Да, при това положение явно ще се пазари. А той също и твой баща ли е?
— Да, майка ми му е родила три деца. Брат ми е умрял по време на раждането.
— И те е държал като робиня?
— Не е необичайно човек като Николас да кара робините си да задоволяват похотта му… когато са хубави. Поне още две други жени му родиха деца. Само че те бяха момчета и той ги отне от майките им — направи ги слуги в къщата си.
— Нещо не ми допада този Николас — произнесе Уеър бавно.
Тя направи нетърпелив жест.
— Изобщо не е важно дали ви харесва или не. Просто трябва да сте наясно, че той ще използва произхода й, за да поиска възможно най-високата цена. Не бива да изглеждате особено заинтересуван, в противен случай ще ви измами. — Просто не смееше да повярва, че има вероятност начинанието да успее. Мечтата й да освободи Селена можеше да се сбъдне не след години, а само след няколко месеца. — Вие наистина ли ще се заемете с тази работа?
— Кадар е човек, който може да се спазари с всекиго за всичко. Защо пък не и за едно дете?
Съвсем ясни думи. Наистина защо не и за дете? Защо не и за Селена? Само че в случая въпросът бе на живот и смърт.
— И кога?
— Изпращам го още тази вечер… ако е разумно, разбира се.
— За мен всичко това е като някакво чудо — рече тя с несигурен глас. — Просто не знам как да ви благодаря — но ще ви се отплатя. Обещавам ви най-тържествено.
— Хора като мен не вършат чудеса. Не го върша заради теб, а за себе си. — Пристъпи до масата и наля вино в един бокал. — Не искам никога да се повтори случилото се с Джеда.
— Никой не е могъл да предвиди престъплението.
— Така ли? — Отпи едра глътка. — Готов съм да се обзаложа, че Великият магистър Дьо Ридфор не гледа на заповедта си като на престъпно деяние. За него са оправдани всички средства, които могат да ме погубят.
Тя го изгледа продължително, доста смутена от чутото.
— Защо ви желаят злото? Какво толкова сте сторил? — прошепна тя.
— Какво съм сторил ли? — Доля вино в чашата си. — Бил съм заграбил товар злато от хазната на тамплиерите. Вероятно не ти се струва неправдоподобно. Не ме ли нарече и ти самата крадец още при първата ни среща?
— Но тогава още не ви познавах.
— Ще рече, сега вече си убедена, че си имаш работа с почтен, благ човек, така ли?
— За благост и дума не може да става. Мисля обаче, че сте честен човек. Липсва ви търпение, за да осъществите измама.
Той се усмихна накриво.