— Желая ти щастие! — извика тя след него.
Той й помаха отново от другия край на защитния ров. Стражите навдигаха моста, а от младежа нямаше вече и следа.
Теа се обърна бавно — дворът бе пуст. Уеър бе изчезнал в замъка. Явно той не си позволяваше никакви изблици на чувства — дори и когато ставаше въпрос за най-близкия му приятел.
А Кадар разчиташе на нея да утеши точно този човек?
Изключено!
— Идете в моята стая и поспете там. Двете с Таса ще се погрижим за момчето — каза Ясмин, появила се внезапно до нея, както седеше на леглото на Харун. — Мисля, че ще е по-добре утре да го преместя при себе си. Там ще се почувства по-добре. Той не е свикнал на такъв разкош и сигурно няма да се чувства уютно на това място.
Теа бе твърде изморена и не й бе до спорове.
— Ще разговаряме по-късно по този въпрос. — Изправи се на крака и се поразкърши. — Той не бива се чувства като човек, когото подмятат насам-натам.
— Едва ли ще си помисли подобно нещо за вас — отвърна Ясмин навъсено. — Харун не е глупак.
В устата на Ясмин тези думи прозвучаха почти като похвала, помисли си Теа.
— Събуди ме, когато потрябвам.
— Няма да сте нужна. Таса е тук. Тази вечер лорд Уеър не я иска при себе си. — Гласът на Ясмин прозвуча почти равнодушно.
— Това сякаш не те притеснява особено.
— Лорд Уеър събра прислугата в голямата зала и извести на всички, че от днес нататък замъкът става наш дом. Не бивало да се боим, че ще ни отпрати. Предлага ни сигурност зад тези стени.
Започвам от теб!
Очевидно Уеър бе действал бързо и бе взел необходимите предпазни мерки срещу възможно нападение на тамплиерите. Теа се опита да потисне вътрешното си раздвоение. Ей така, за разнообразие Уеър понякога проявяваше доброта и инстинкта си на закрилник — по този начин предизвикваше одобрение, а не неприязън.
— Радвам се за теб.
— Много е… странно — изрече бавно Ясмин. — Цял живот двете с Таса ден след ден сме се борили да оцелеем. И изведнъж вече не ни се налага да треперим за следващия ден. — Последва кратко повдигане на раменете. — Но сигурно ще свикнем и с този живот.
— Лека нощ. — Теа притвори внимателно вратата след себе си и по коридора се отправи към стълбите. Всичко се бе променило. А най-лошото бе, че страховитата трагедия в Джеда дари Ясмин и Таса с тъй жадуваната сигурност, дори и нейното съкровено желание се осъществи в резултат на случилото се.
Не, не биваше да се отдава на угризения на съвестта. Никой не можеше да я обвини, че иска да види Селена свободна и щастлива. Клането в Джеда не биваше по никакъв начин да вгорчава радостта й от предстоящата среща със сестра й. Щеше да стори всичко възможно, за да помогне на оцелелите от Джеда, но не можеше…
Уеър все още бе в залата.
Спря тихо в подножието на стъпалата. Изпънал крака, той седеше на стол с висока облегалка, загледан в пламъците пред себе си.
Най-самотният човек, когото съм срещал, бе споменал Кадар.
Ако наистина бе най-самотният човек, тя не можеше да му помогне. Все пак не бе Кадар, който успяваше да разведри настроението на другия или пък дръзко да нахлуе в сфери, в които останалите се бояха да не направят някоя погрешна стъпка.
Теа пое към вратата, водеща към миялната и стаите на прислугата.
Ти ще се погрижиш за моята собственост, а аз пък за твоята.
Но не и тази вечер — бе уморена до смърт и не бе в състояние да събере мислите си. И утре е ден, реши тя.
Разяжда го мъка.
Каква ли магия е забъркал този Кадар, та думите му не ми излизат от главата, помисли си тя отчаяна. Не желаеше да…
— Ангели небесни — промърмори тя, когато пристъпи в залата и спря пред него. — Хайде, вървете да спите.
Той надигна бавно глава.
— Моля?
— Чухте ме много добре. Много глупаво изглеждате — седнал пред огъня и умува. Лягайте и се наспете като хората.
— Значи глупаво, а? — повтори той с мрачен блясък в очите.
— Точно така. Глупаво, инатливо и крайно неразумно.
— Щом е така, остави ме сам. Няма да ти се налага да понасяш присъствието ми.
— Да не си мислите, че не искам и аз същото? Само че Кадар не разрешава. Иска да се заема с вас.
— Боже мили, просто не мога да повярвам…
— Днес обаче съм твърде уморена и не мога да изпълня задълженията си на добра самарянка, затова идете по-добре да си легнете, а аз пък ще поразсъждавам по въпроса утре.
— Съжалявам, че те обременявам толкова — отвърна той с жален тон. — Но оценявам високо грижите, които полагаш за мен.
— Изобщо не желаете никакви грижи, но иначе наистина сте бреме. Изобщо не ми е ясно как да подходя към вас.