— Ами като е така, изобщо не подхождай. Не ми трябват нито твоите грижи, нито пък тревогите ти.
— Така казах и аз на Кадар. Но не иска и да чуе.
— Да, такъв си е той. Просто не бива да му се обръща внимание.
— Не мога да не му обръщам внимание. Та той ми прави такава голяма услуга. Длъжна съм да му се отплатя по някакъв начин.
— Е, в такъв случай ще трябва да намериш друг начин да му се отплатиш. Не търпя втора майчица около себе си. — Доля си вино в бокала. — А сега ме остави сам.
— Успяхте ли да се напиете вече?
— Не. — Той надигна бокала. — Но скоро и това ще стане.
— Добре. В такъв случай може би ще заспите и ще накарам слугите да ви занесат в леглото. — Тя приседна до камината и се облегна на камъните. — Аз ще почакам.
Лицето му притъмня.
— Не желая да чакаш. Остави ме сам.
— Пийте по-бързо виното си — тези камъни са доста твърди.
Той тропна бокала с все сила на масата.
— Смятам да пия, когато си искам и колкото дълго си искам.
— Очевидно пак съм казала нещо не на място. — Тя се прозина. — Изобщо не се изненадвам, че правете точно обратното на онова, което искам от вас. Правете тогава, каквото пожелаете!
Той посегна към бокала, но ръката му замръзна насред път. Смръщи вежди, осъзнавайки логическата дилема, пред която е изправен.
— О, Боже, какво да правя сега?
— Каквото и да сторите, ми е безразлично.
Той се усмихна похотливо.
— Е, добре, съблечи се и ела тук.
Бе тъй уморена, че не почувства нищо друго, освен нетърпение.
— И защо, моля? Така, като ви гледам, виното ще удовлетвори потребностите ви точно толкова, колкото би ги удовлетворила и една жена. А и Кадар нямаше предвид точно такива неща помежду ни.
Усмивката му угасна.
— Лека-полека започва да ми омръзва да слушам какво бил казал или поискал този Кадар.
— Ами тогава си изпивайте виното и лягайте да спите.
Той изруга цинично и се потопи в мълчание. В залата се чуваше единствено пращенето на цепениците в камината.
— Той какво поиска от теб? — изръмжа накрая Уеър.
— Всъщност не разбрах съвсем добре. Не се изрази много ясно — произнесе тя със сънен глас. — Ще трябва да помисля малко.
Отново настана тишина.
— Върви си в леглото — рече той грубо. — Всеки миг може да заспиш и да паднеш в огъня.
Тя поклати глава.
— Не се нуждая нито от Кадар, нито пък от теб.
— Хубаво.
— Тогава ме остави сам.
Откога й се искаше той да не говори повече — думите направо я изтощаваха.
— Изпийте си виното.
— Виното ще си остане в чашата и толкоз!
— Хубаво. — Миглите й натежаха, едва успяваше да държи очите си отворени. — Каквото и да…
— Всемогъщи Боже…
Той я вдигна рязко на ръце и я понесе навън.
Заизкачва се по стълбището.
Не, не натам…
— Какво правите?
— Ще те занеса в леглото ти, където е твоето място.
— В него лежи Харун. Аз ще спя в леглото на Ясмин.
Горе той се спря за миг, след което продължи по коридора.
— Няма да те нося обратно. За днес си ме ядосвала предостатъчно. Можеш да спиш по изключение в моето легло. Аз няма да го ползвам.
Нещо меко под тялото й…
Той вече се канеше да се отправи към вратата.
Не, така не бе редно. Не можеше да допусне той да излезе.
— Не. — Успя да се надигне и да пусне крака на пода. — Не бива да се връщате обратно в залата, останете тук… — Вкопчи се в гредата на кревата. — Отивам при Ясмин…
Той се обърна светкавично.
— Гръм и мълнии! Ти никога ли не отстъпваш от своето?
Безсънието я измъчваше и не изпитваше никакво желание да възразява. Само поклати глава.
Свил ръце в юмруци, той я загледа гневно. Нима щеше да я удари? Едва ли не й се прииска това да стане. В такъв случай щеше да се оттегли на почивка, и то без да е нарушила обещанието си към Кадар. Той тръгна към нея, а в сините му очи проблясваха мълнии. Да, очевидно се канеше да я удари.
Неочаквано двете му ръце я притиснаха върху възглавницата. Изплашена, тя вдигна поглед към него в мига, в който той се строполи върху тапицирания стол досами кревата.
— А сега да заспиваш — изръмжа Уеър. — Аз оставам тук.
— А вие ще се опитате ли да поспите?
— Казах, че ще остана. За спане не е ставало дума.
На първо време бе достатъчна и тази малка победа. За този ден Кадар не можеше да очаква повече от нея.
— Вие също се нуждаете от почивка. — Обърна се и притвори очи. — Друго за днес няма…
Друго няма.
Уеър опря глава на облегалката на стола. От всички неща, които можеше да стори в момента, спането оставаше на последно място. До този миг не бе допускал, че е възможно да пожелае една жена още преди да я види съблечена в леглото си.