Но очите й… тях той бе взел на прицел.
Уеър премести жената странично върху седлото и притисна лицето й към гърдите си.
Умник си беше Уеър. Винаги е разбирал отлично от флангово покритие. Само че що се отнася до жената, маневрите му бяха безсмислени. Ако и този път той, Ваден, не успееше да убие Уеър, нямаше да убие и никого другиго. Аз не съм Великият магистър — не ще изпратя невинни люде в отвъдното, без да ми мигне окото, помисли си Ваден, изпълнен с погнуса.
Но един ден тази жена щеше да умре. Не съществуваше друг избор. Уеър бе допуснал тя да се приближи твърде много до него.
Глава шеста
— Не мога да дишам. — Теа се опита да вдигне глава от гръдта на Уеър. — Задушавате ме.
— Мирувай.
— Само ако престанете да ми смазвате носа с вашата броня.
Ръцете на Уеър я притиснаха още по-силно, предотвратявайки каквото и да било движение.
— Още малко.
Тя се предаде, за да не влоши още повече положението си.
Бяха се отдалечили на доста голямо разстояние от горичката и най-сетне Уеър я пусна. Тя въздъхна с облекчение и поизглади елечето на роклята си.
— Цяло чудо е, че не прекарах целия обратен път до Дундрагон в тази крайно неудобна поза.
Отговор не последва.
Теа опита да се обърне и да погледне през рамо.
— Не мърдай.
В думите му прозвуча нетърпение, но в тях липсваше предишната напрегнатост. Явно опасността бе отминала.
— Кой беше това?
— Не съм казвал, че има някой.
— Защо тогава бяхте толкова разтревожен?
— Ако наистина опасност грозеше хората ми, щях своевременно да ги предупредя. Не ще позволя да се повтори трагедията в Джеда.
Тя усещаше, че говори истината. По вида му личеше, че заради клането го измъчват угризения на съвестта. И все пак преди малко във въздуха витаеше нещо злокобно.
— На хълма някой се криеше в засада и дебнеше, нали?
— Ти видя ли го?
Го? Единствено, а не множествено число. Как бе възможно един-единствен човек да разтревожи дотолкова Уеър?
— Не.
— Аз също.
Разбира се, че бе доловил нечие присъствие. Забелязала обаче, че Уеър се затваря в себе си, тя реши да не задава повече въпроси. Той сигурно си имаше своите основания…
Пресякоха портите на Дундрагон още преди залез-слънце.
Уеър спря коня и пусна Теа да слезе.
— Отивай в стаята си и се опитай да си починеш.
Тя поклати глава.
— Дърветата трябва да се засадят незабавно. — После направи знак на Абдул да се приближи. — Много са чувствителни, когато са изкоренени — могат и да загинат.
Уеър кимна и понечи да се обърне.
— Те ще ни последват ли? — смени тя рязко темата.
Той се спря нерешително.
— Трябва да знам — продължи тя разгорещено. — Длъжен сте да ми кажете. Става въпрос и за моя живот, нали? Кажете, те ще дойдат ли? Ще се повтори ли клането от Джеда?
— Не.
— Защо сте толкова сигурен? Кажете, кой дебнеше там, на хълма?
Помисли, че отново ще отклони въпроса й, но бе опровергана.
— Ваден — отвърна той късо и поведе коня към конюшнята.
Реши, че едва ли ще измъкне още някоя дума от устата му.
Но името й се стори познато. Откъде ли?
Да, на крепостния зид, при бойниците. Вечерта на клането. Далечният огън, просветващ на третия хълм… Ваден…
Приключиха с последното дърво по тъмно.
Дали ще се прихванат, запита се Теа. Поляната бе изложена и на слънце, и на вятър. Осъзнаваше, че дръвчетата се нуждаят от специални грижи. Изправи се и разтри енергично кръста си.
— Свършихме ли вече? — Абдул вдигна фенера високо и огледа преценяващо алеята.
Тя му благодари с кимване.
— Хубави дръвчета. Повече няма да берем листа в гората, нали? — запита той с надежда в гласа.
Тя сподави усмивката си, не й даваше сърце да му съобщи, че дълго време няма да никнат листа.
— Засега си имаме достатъчно.
Той въздъхна облекчено.
— Това с брането е унизителна работа.
Уеър също бе споменал нещо подобно.
— И все пак ти не се възпротиви, когато лорд Уеър го поиска от вас.
— Господарят знае защо заповядва. — Поеха със светещите фенери към замъка. — Все пак съм доволен, че всичко вече приключи.
— Наистина ми стана мъчно за теб, когато падна от дървото.
Внезапно той се усмихна широко.
— И на мен също ми стана мъчно. Не беше никак приятно, но пък ме досмеша, когато другите се затъркаляха по земята. Нужно ни бе да се посмеем!
Настъпи мълчание, което тя наруши след малко.
— Загуби ли някого в Джеда?