Усмивката му угасна.
— Всички от моето семейство бяха покойници още преди да се случи, но загубих приятели.
— Не обвиняваш за станалото господаря Уеър, нали?
Той я изгледа учуден.
— Защо да го обвинявам? Та той не е виновен. По време на война винаги стават такива неща. Преди той да дойде в Дундрагон, селото ни гладуваше, а младежите бяха изгубили надежда за по-добър живот. Лорд Уеър нахрани бедните и безпомощните, а на останалите възвърна личното достойнство.
— Значи ще продължиш да му служиш, така ли?
Той кимна, но след това лицето му се изкриви в болезнена гримаса.
— Все пак се надявам в бъдеще да ни води на бой, а не да се катерим по някакви си дървета.
Тя се усмихна.
— Майка ми ме изпрати да ви доведа. — Таса стоеше на входа и наблюдаваше Теа с хладен поглед. — Тя казва, че е глупаво да оставате навън — рискувате нощните демони да ви докарат треска.
Абдул се усмихна на момичето.
— Да, но аз бях с нея, за да я пазя от демоните, Таса. — Той се поклони. — А сега е време за вечеря. Лека нощ.
— Лека нощ, Абдул. — Теа го дари с усмивка. — И никога вече листа. Желая ти го от все сърце.
Той кимна и пое по пътя, който водеше към вътрешния двор.
— Накарали сте го да върши мръсна работа — обади се Таса с груб глас. — Не е бивало да го правите. Той е важен човек. Вожд.
Теа се въоръжи с търпение.
— Да, Абдул вече ми съобщи, че съм накърнила достойнството му.
— Няма нищо смешно. — Таса се извъртя рязко и се отправи към вратата. — Не повтаряйте тази грешка.
Теа усети, че заядливостта на девойката се корени в нейния майчински инстинкт.
— Таса, не съм искала да засегна приятеля ти.
— Не ми е приятел. Ние, курвите, нямаме приятели сред мъжете. — Огромната болка в гласа сподави остротата на думите й.
Теа не знаеше какво да отговори. Не разбираше добре младата жена. Не познаваше нито курвите, нито пък мъжете, които първо се възползваха от тях, а после ги отхвърляха с презрение.
— Струва ми се, че Абдул се отнася с теб като с приятелка, Таса.
— Само защото е добър и… ми съчувства. Прочетох го по лицето му. — Внезапно гласът й прозвуча рязко и категорично. — Само че аз не разчитам на неговото съчувствие. Със своя опит и майсторлък аз нося наслада на мъжете, и то така, че чак се просълзяват. Можете ли и вие да кажете същото за себе си?
— Не.
— Разбира се. Майка ми казва, че все още сте девствена. — Тя спря за миг. — С Абдул ли сте решили да започнете?
Уплашена, Теа разтвори широко очи.
— Е? — настоя Таса.
Теа поклати енергично глава.
По лицето на Таса се изписа облекчение, но тя не пропусна да каже сякаш между другото:
— Така е добре. Той заслужава нещо по-добро от жена без опит.
Явно Таса страдаше. Ранена, обзета от ревност, тя сляпо нанасяше удари във всички посоки. Какво ли изпитва жена, разполагаща само със своето тяло, жена, чиято единствено цел бе да придобие стойност в очите на някой мъж? Теа не би могла да понесе подобно унижение.
— Права си, не притежавам твоя талант — произнесе тя тихо, помълча за момент, след което добави: — Но и ти нямаш моя.
— За съжаление вашето умение във везбата не ще ви помогне, когато желанието обземе мъжа.
— Да, но то пък може да доставя радост в продължение на сто години, а не само за няколко мига. С него аз съм в състояние да изкарвам прехраната си и не завися от никого.
Таса поклати глава.
— Жената винаги зависи от мъжа. Така е разпоредила природата.
— Но не и ако притежаваш умение, което се търси и харесва. — Тя отново направи пауза. — Мъжете са подвластни на любовта си към златото и властта, и са склонни да изпълняват желанията на една жена, ако тя е в състояние да им предложи нещо. Коприната може да се превърне в злато. А фината бродерия се цени по целия свят!
Таса не отговори веднага.
— Странни неща приказвате.
— Лорд Уеър спомена, че не е изключено един ден да произвежда и да продава коприна тук. Той желае Ясмин да се научи как се отглеждат буби и как да поддържа черничевите дървета. Мога да науча и теб, ако искаш — добави тя сякаш между другото.
— Какво да правя с тези гъсеници? — буйно поклати глава Таса.
— Мога да те науча и да везеш, но като усвоиш основните бодове ще са ти необходими години, преди да достигнеш съвършенството.
— Може пък изобщо да не желая да се уча! С майка ми обаче можете да опитате. Тя вече не е млада и мисля, че охотно ще… — Таса пое дълбоко въздух. — Все пак и тя иска да се отнасят към нея като с човек, който има някаква стойност, нали?
— А ти? Ти не желаеш ли същото?
Красивата ориенталка я изгледа мрачно.
— Обърквате ме. Не желая да разговарям повече по този въпрос. — После побърза да смени темата. — Майка ми ме помоли да ви предам, че е преместила Харун в своята стая.