— Не е трябвало да го върши.
— Тя иска така. Просто копнее да поглези малкия — и той копнее за обич. След няколко седмици момчето ще оздравее и ще се премести във войнишко жилище. — Таса се отправи към вратата, водеща към стаите на прислугата. — Там Абдул ще го наглежда… стига да не копае някъде, за да засажда вашите глупави дървета.
Теа поклати глава и пое по коридора към голямата зала. Защо ли предложи на Таса да я обучава в копринарство, след като неизбежно щеше да получи отказ? Явно все по-дълбоко се заплиташе в живота на тукашните хора, а това противоречеше на намеренията й.
От друга страна обаче не бе зле да предаде на тези две жени част от знанията си. И двете притежаваха силни характери и не заслужаваха да превиват гръб под несгодите, които им предлагаше животът. Можеше да ги научи само на най-необходимото, преди да замине за Дамаск, но вероятно ще им е достатъчно. И тя самата бе научила повече от практиката, отколкото от чужди напътствия. Не бе изключено с Таса и Ясмин нещата да потръгнат.
Но само ако Таса пожелаеше да се учи. Защото девойката сякаш отхвърляше всичко на този свят… освен майка си.
И Абдул.
Но тази вечер Теа не бе в състояние повече да разсъждава за двете жени. Трябваше да хапне нещо, да се измие и да си легне. Щеше да заспи като мъртва.
Но какво ли става с Уеър, мина й ненадейно през ум. Опита се да отхвърли тази мисъл — твърде много време бе отделила на състоянието му. Всъщност той се промъкна в живота й. Не, не това бе точната дума. Не можеше да става и дума за „промъкване“ — в този мъж нямаше нищо скрито. Напротив, той се държеше като някакъв скален отломък, който се търкаля по нанадолнището и премазва всичко, изпречило се на пътя му.
Точно като зъберите по планинския склон, зад които се криеше някой, когото той не желаеше и да спомене.
Нека си пази тайните, помисли си тя. Всяка проява на близост щеше да ги обвърже повече един към друг, а тя не желаеше да се сближава с него повече, отколкото изискваше обещанието, дадено на Кадар. Уеър събуждаше в нея тревога. Но може би щеше да изпълни по-добре обещанието си, ако по някакъв начин успееше да осъществи търговията с коприна.
Не, помисли си тя със съжаление, Кадар нямаше да се задоволи с подобни начинания. Защото той я помоли не друго, а да общува с Уеър, да бъде до него. Но какво трябва да сторя, запита се тя. Да му помага, докато упражнява воините си ли, или пък да го подкрепя, когато подири забрава в пиянството?
Същият следобед тръгна да го търси, откри го седнал на една маса в залата — пред него бе разтворена книгата със сметките, а в ръка държеше перо.
— Дошла съм да поиграем шах. — Гласът й прозвуча твърде бодро.
Уеър вдигна глава с нежелание.
— Сега не ми е до шах.
— На мен също не ми се играе — отвърна Теа рязко — Глупава игра. Играчите постоянно се дебнат един друг. Но понеже Кадар каза, че ви харесва, затова ви и предложих.
— Извънредно интелигентна игра! — Той спря за миг, а после добави: — Само че е занимание за воини, а не за жени. На тях им липсва необходимото стратегическо мислене. Кадар е сгрешил, като те е научил да играеш.
— Ах, наистина ли е сгрешил? — попита тя с елеен глас, не предвещаващ нищо добро за събеседника й. — Може и да смятам, че шахът е глупава игра, но това не означава, че не я владея.
— Наистина нямам време, за да проверя верността на думите ти — отвърна той и загледа книгата пред себе си с неприязън. — А сега си върви. Трябва да смятам, а числата ми развалят настроението.
— Нима Дундрагон си няма иконом?
Отговорът му просто преливаше от сарказъм.
— Вярно, че повечето французи са склонни да приемат закритата ми против набезите на сарацините, но пък се боят от риска да ме подкрепят в борбата ми с ордена на тамплиерите. Така стоят нещата при мен.
— А някой от жителите на селото?
— Докато го въведа в сметките, ще мине много време, по-добре аз да си ги водя. — Той потопи перото в мастилото. — А и мразя да… — Смръщи чело, помълча малко и продължи: — Обикновено Кадар вършеше тези неща вместо мен.
— А, така ли — вметна тя.
— Но тъй като отсъства…
Досети се какво иска да й подскаже.
— И аз мразя числата.
— Да, но Кадар ми съобщи, че в дома на Николас си се научила да смяташ. — Той спря за миг. — Струва ми се, че ще е в реда на нещата, ако вместо него ти поемеш това задължение.
— Вместо него ли?
— Та нали именно той те е помолил да извършиш някои услуги.
— Шах мога да играя с вас, но сметките изобщо не ме засягат.