— Но вие все пак сте станал монах и сте се отрекли от светските развлечения, нали?
— Е, имаше неща, които ни позволяваха да забравим тези лишения. Прекарах три години в ордена и бях наистина доволен.
— И кои например бяха тези неща?
Той вдигна високо рамене.
— Е, не бяха малко. Подбрани ястия — хранехме се отлично, за да поддържаме силите си. Чисто жилище. Знания. Преди да постъпя в ордена, бях невеж хлапак, там получих възможност да се образовам.
Тя го изгледа с присвити очи.
— Но това не е всичко, нали?
— Не. — Той замълча за миг. — Братство. Аз, който си нямах никого, се сдобих внезапно с братя.
Не биваше да го пита за такива лични неща. Внезапно пред вътрешния й взор се изправи образът на лесно ранимия, твърд, самотен млад боец, копнеещ за семейство и топлина, който е пожертвал много, за да открие отново тези ценности. Но в този миг той бе по-самотен от всякога. В гърдите й се надигна желание да му помогне по някакъв начин.
— Но братът не преследва брат си, за да го убие, нали?
Лицето му застина.
— Не мога да се съглася с теб. Спомни си Каин и Авел. — Отново настана мълчание. — Ако все пак насочиш вниманието си към числата и престанеш да задаваш въпроси, може пък преди здрач и да излезем от тази стая.
Той отново се обви в грубата си черупка — бе ясно, че повече признания за живота му няма да чуе. Толкова по-добре. Теа се запита дали не се е потопила твърде дълбоко в загадката, наречена Уеър от Дундрагон. Защото колкото повече научаваше, толкова повече й се приискваше да узнае.
— Ако в ордена бяхте залягали повече над числата, сега аз нямаше да се мъча. И изобщо не съм убедена, че по онова време сте били кой знае колко ученолюбив.
— Не, грешиш — усмихна се той горчиво. — Там научих неща, които далеч надхвърлят числата и надрасканите слова.
До нея бяха достигнали слухове за мистични тайни и церемонии, изпълнявани от рицарите в техния храм.
— Не е лесно да назовем точни числа, когато става въпрос за злато, което буквално изтича във всевъзможни посоки. — Тя набърчи чело. — Ето например, разходите за факли и свещи са прекомерни. А тази бележка пък изобщо не се чете. Какво означава втората цифра на…
— Простете, господарю, има нещо, което трябва да видите — обади се внезапно Абдул откъм входа.
— Идвам. — Уеър скочи пъргаво на крака и забърза към вратата.
Очевидно желаеше да се измъкне от нея и да я остави сама да се блъска над безкрайните колони от цифри. Само че тя нямаше да допусне такова отношение. Бутна книгата настрана и се изправи.
— Идвам с вас. И на мен ми се разхожда. — Изгледа многозначително Уеър. — Този ден може да продължи твърде дълго… и за двама ни.
Той само махна с ръка.
— За съжаление прекъснаха работата ти. Тъкмо започваш, нали?
— Господарю… — Абдул спря за миг, след което продължи: — Мисля, че дамата не бива да идва. Може да се притесни.
— За какво става дума? — попита Теа разтревожена. — Какво има?
— Щом като не е трябвало да узнае, защо ме повика така открито? — изръмжа Уеър на излизане от залата.
Теа последва двамата — налагаше се да подтичва, за да не изостава.
— Какво се е случило, Абдул?
— Току-що съзряхме някакъв рицар, който се приближи до крепостта. Бе застанал обаче извън обсега на стрелите ни.
Уеър спря насред крачка.
— Имаше ли кръст на мантията си?
Абдул поклати глава.
— Нямаше знак, но яздеше голям бял кон.
— Господи… — Уеър затича към портата. — Тук ли е още?
— Не, обаче остави нещо. Изпратих Хасан и Иман да го довлекат до двора.
— Да не са попаднали на клопка?
— Първо се уверихме, че се е отдалечил на достатъчно разстояние. Все пак той бе сам, господарю.
— Виждал съм този мъж да просва мъртви осем опитни воини, и то за броени минути.
Спуснаха подвижния мост и Уеър изчака Хасан и Иман да преминат над рова. Теа забеляза, че мускулите му са изопнати — точно както предния ден в горичката. Дали причината не бе една и съща?
— Ваден ли е? — попита тя.
Той кимна, без да отмества поглед от приближаващите се слуги, които влачеха нещо след себе си. Може би човешки труп? Теа пристъпи напред.
Не, не бе човешко тяло, беше дърво. Младо черничево дърво, високо около седем стъпки.
Поне така й се стори. Клоните бяха отсечени до един, а корените изрязани. Хладнокръвно, жестоко, целенасочено убийство.
Цялата разтреперана, тя пристъпи до Уеър.
— Убил го е — изрече тя, останала без дъх. — Но защо? Защо го е довлякъл до тук?
Уеър посочи към Абдул.
— Махни го! Не желая да го гледам повече. — Обърна се и пое направо към замъка.
Теа хвърли последен поглед върху обезобразеното дръвче и се затича след Уеър. Внезапно забеляза, че лицето му е побеляло, а изражението бе по-страховито от всякога.