Току-що казаното в никакъв случай не беше някаква шега. Теа никога не бе виждала толкова отчаяние, събрано на едно място.
— Желаеш да бъдеш мой приятел, така ли? — При тези думи Уеър надигна бокала към устните си. — Ще се наложи обаче да промениш решението си. На мен не ми е позволено да имам приятели. Защото моите приятели са обречени на смърт.
Нужно й бе време да се отърси от потреса, който предизвикаха думите му.
— Кадар ви е приятел, а е жив и здрав.
— Все още. Ако обаче скоро не ме напусне, ще го унищожат.
— Но защо?
— Вече ти споменах, че се опасяват от нещо. Повече от две години Ваден ме дебне в засада. Известно му е, че Кадар е мой приятел.
— Да, но не е речено, че ще го убие. Защо не го е сторил досега?
— Докато Кадар стои при мен, непосредствена опасност за него не съществува. Ваден не е като онези, другите, които убиха Филип. Той ще ме очисти, преди да настъпи моментът за следващия удар.
— Филип ли? Кой е Филип?
— Приятелят ми Филип дьо Жироду. Тамплиерите убиха братовчед му Жофроа и Филип ми помогна да избягам от ордена. В продължение на два месеца скитахме от място на място в търсене на убежище. Една вечер той реши да излезе от пещерата, в която се бяхме подслонили и да потърси храна, но са го заловили. Открих го захвърлен на земята — сметнали го за мъртъв. — Гласът на Уеър одрезгавя. — Бил е изтезаван, за да издаде скривалището ни. От болка просто не можеше да си отвори устата. Единственото, което бе в състояние да произнесе бе: „Не съм им казал нищо. Не успяха да ме принудят. О, Боже, Уеър, защо се отнесоха така към нас?“ — Той си доля още вино. — Филип загина поради близостта си с мен.
Ето защо никой не бива да се приближава до него, помисли си тя. Внезапно си припомни нещо, което бе казал в нощта на клането.
— В Джеда също нямахте близки, но въпреки всичко хората бяха избити до един.
— Мисля, че Великият магистър е бил разочарован от факта, че постоянно му се изплъзвам, заповядал е кръвопролитието, за да ми докаже могъществото си. — Лицето му се разкриви в гримаса. — Той отлично е знаел, че жителите на Джеда не представляват никаква опасност за него. След случилото се с Филип аз станах извънредно предпазлив. Хората в Джеда загинаха само защото аз съм още жив.
— Колко много омраза! — прошепна тя. — Защо?
Той помълча известно време, след което рече:
— По онова време витаеха най-различни слухове. Любопитният Жофроа ме предума да слезем в пещерните подземия на храма. Там съзряхме нещо, което не е предназначено за нашите очи.
— И какво бе това нещо?
Той поклати глава.
— Вече казах прекалено много. И то само за да знаеш защо животът ти е застрашен. Ако не ти издам всичко, може би ще се спасиш.
— Да, но приятелят ви Филип не се спаси, нали?
— Не, всъщност от Великия Магистър човек не може да избяга, но Ваден… той е нещо друго. Ако успееш да го убедиш, че не знаеш нищо, то… — Той вдигна уморено рамене. — Не знам. Той може и да те пусне, след като аз…
Умра.
Уеър не произнесе думата, но не бе и необходимо. Същият фатализъм прозвуча и в предходните му слова.
— Престанете веднага! — възкликна тя остро. — Говорите така, сякаш вече ви е заловил.
— Не съм глупак и не си въобразявам нищо. Преследват ме най-големите воини на християнския свят. — Гласът му се извиси и в него се прокрадна привичната неукротимост на Уеър. — Но няма да им се дам лесно. Мъжът е длъжен да остави след себе си своя знак на света, аз своя ще го издълбая много дълбоко.
Тя потрепери.
— С меч ли? Но това не е знак, а жива рана.
— Така да бъде. — Усмихна се дръзко. — Единственият спомен, който мога да оставя на света. По-добре белег, отколкото нищо. — Погледите им се срещаха и той попита насмешливо: — А сега как се чувстваш? Все още ли държиш да сме приятели? А може би искаш да се присъединиш към Филип и клетниците от Джеда?
Мислеше си, че ще се отдръпне от него. Небето й бе свидетел, че наистина желае да го напусне. Прииска й се да избяга от Дундрагон, от този мъж, смятащ себе си за прокълнат. В този миг животът и свободата я съблазняваха.
— Не искам да умирам.
— Така си и мислех.
— Почакайте. Изслушайте ме. Може и да не ми харесва какво става тук, но с делата си вие спечелихте моето приятелство и отсега нататък аз нямам право на избор. — Вдигна глава към него — в погледа й се четеше решителност. — Аз обаче няма да се предам като вас. Много неща ми предстоят все още в живота. Никой на този свят не иска да го убият, така мисля аз, така мисли и Селена. Затова не ще е зле да потърсите начин да спасите всички ни. Чувате ли какво ви говоря?