Той примига няколко пъти и на лицето му се появи вяла усмивка.
— О, да, чувам те чудесно.
— И ще престанете най-сетне да се държите нацупено и цинично. Струва ми се, че и бездруго ми предстоят предостатъчно изпитания, така че не ми е необходима вашата…
— Недодяланост — довърши той вместо нея.
Теа кимна.
— Точно така. Очаквам ви утре тук в залата — да ми правите компания, докато подреждам сметките ви. — Тя се изправи от мястото си. — А сега си отивам в леглото и ви съветвам да сторите същото.
— И аз ли да отида в леглото ти?
— Моля ви, не казвайте неща, който ме смущават. Може би наистина трябва да намеря местенце и за вас в живота си, само че това може да стане единствено на основата на приятелството и уважението. — Тя се отправи към вратата. — Знаете отлично какво имам предвид, нали?
— Да, наистина ми е известно. — Тя му хвърли бърз поглед през рамо — в усмивката му се долавяше любопитство. — И все пак ще взема да поостана още малко — продължи той. — Трябва да помисля какво означават нежните ти слова за другарството и тям подобни.
— Няма какво толкова да се размишлява. Убедена съм, че се изразих пределно ясно.
И докато излизаше го чу да си шепне:
— Ах, Теа, имам да обмислям още толкова неща.
Глава седма
На следващата сутрин Уеър не беше в залата, но книгите със сметките бяха прегледно подредени на дългата маса.
Недоволна, Теа тръгна да го търси — не след дълго откри, че дворът гъмжи от мъже и коне, а Уеър тъкмо се кани да скочи върху седлото на кош си.
— Нали ви казах, че ми е нужна помощта ви в залата. Къде сте тръгнали?
— Никъде. — Той я изгледа равнодушно отгоре надолу. — Нима смяташ, че ще посмея да пренебрегна заповедта ти и ще те оставя на произвола на съдбата?
— Не беше заповед… е, може пък и да беше, вие обаче използвате всяка възможност да ме оставите насаме със сметките. — Забеляза, че не е сложил доспехите си и се поуспокои. Уеър никога нямаше да напусне Дундрагон без оръжие. — Какво сте намислили?
— Искам да поупражня хората си. Когато не съм извън крепостта, военното обучение се провежда три пъти седмично. Свършваме и веднага идвам в залата.
Тя си спомни, че в първите дни от престоя си в Дундрагон откъслечно бе наблюдавала такива упражнения.
— Искам да погледам.
Той вдигна равнодушно рамене.
— Добре, щом като настояваш… стига да не ми се пречкаш.
Теа приседна на стъпалата и обхвана с ръце коленете си.
В отделена за целта част от двора стрелците с лък се упражняваха усърдно. Уеър обаче отделяше повече време на конниците, караше ги да изпълняват командата „Обърни!“, след което с наведени копия те се спускаха напред в галоп. Накрая, удовлетворен от видяното, той предаде командването на Абдул, но продължи да наблюдава занятието, сякаш се намира едновременно навсякъде. Постоянно издаваше разпореждания, проверяваше изпълнението на задачите, раздаваше похвали, а когато бе необходимо, не пестеше и упреците.
— Не е ли страхотен? — Теа вдигна поглед. На най-горното стъпало бе застанал Харун. Той се приближи и приседна до нея, без да отмества възхитения си поглед от Уеър. — Свети като слънце.
Описанието й се стори доста неточно.
— Бих казала, че е по-скоро проблясване, отколкото слънчево сияние. — Като обнажен меч на лунна светлина. — А ти можеш ли вече да ставаш от леглото? — попита тя и го докосна по превръзката на главата. — Боли ли още?
— Не — отвърна момчето и нетърпеливо посочи воините. — Време е да се включа и аз. Лорд Уеър нали каза, че вече съм боец. А воините не се излежават в леглата.
Но той е само едно момченце, помисли си Теа с тъга. Толкова малък… и разбира се, военните упражнения му правят силно впечатление.
— Може би и това ще стане след няколко дни — рече тя.
— Вече съм здрав. — После додаде с пресеклив глас: — Моля те, не ми се сърди. Ти беше толкова мила с мен — но по-добре ще бъде, ако ми разрешат да се упражнявам с тях.
Естествено. Грижите по Харун струваха много усилия и на нея, и на Ясмин. Двете щяха замалко да забравят, че освен времето, най-доброто лекарство си остава постоянното занимание с нещо.
— Изглеждаш здрав като камък — стигна до слуха й гласът на Уеър, той насочи коня си към стъпалата и спря поглед върху Харун. — Какво правиш тук при жените?
Харун се изчерви и скочи на крака.
— Не исках… Ясмин каза, че раната ми е… съжалявам, господарю.