— Щом като съжаляваш, бягай бързо в конюшнята и се обади на Абдул. Нали трябва да ти покаже някои неща, след като ще ми ставаш оръженосец.
— Слушам, милорд. Аз не знаех… — Момчето внезапно се сепна и облещи очи. — Ваш оръженосец ли?
— Нали чу. Никога не съм имал човек, който да се занимава с доспехите и останалите неща — веднаж натоварвам един с тази задача, друг път някой друг. Вярно, че си още твърде млад, но според Абдул си схватлив и учиш бързо. — Рицарят впи поглед в момчето. — Истина ли е, което казва Абдул?
— Ще видите, господарю, колко съм бърз… — отвърна той, след което, сразен от току-що чутото, добави с шепот: — Ваш оръженосец…? Като на кръстоносците ли?
— Дори още по-добър. Така както и всичките ми воини трябва да бъдат по-добри от останалите. — Той скочи пъргаво на земята и подхвърли юздите на момчето. — Заведи коня в конюшнята. Абдул ще ти покаже как да се грижиш за животното.
Харун закима усърдно и пое юздите.
— Действай спокойно — рече Уеър. — Конят е добре обучен — не бива да го дърпаш насила.
Теа проследи с поглед момчето, повело огромния боен кон през двора. Усърдие и гордост изпълваха тънкото, жилаво телце. Неволно я връхлетя споменът за първата вечер на пребиваването й в замъка.
— Предполагам, че не одобряваш действията ми — обади се Уеър. — Само че не бива да глезим безкрай момчето. Ще се почувства по-добре, ако има какво да върши.
Тя реши да си спести възражението, че няколко дни още не са кой знае колко време.
— Всичко е наред.
Веждите му се извиха нагоре.
— Ах, нима?
— Когато мама почина, бях доволна, че съм принудена да работя. А вие защо досега не сте се сдобил с оръженосец? — Още не задала докрай въпроса си, тя вече се досети за причините. Оръженосецът е човек, който винаги е в непосредствена близост до своя господар, а Уеър държеше на всяка цена подчинените да стоят настрана. — Той ще бъде ли изложен на опасности?
— Великият магистър е подредил нещата така, че никой от моето обкръжение да не се чувства сигурен за живота си. Но поне в началото Харун ще бъде плътно до мен и ще трябва да го понаглеждам. — Той продължи нагоре по стъпалата. — Хайде. Имаш работа. За днес мързелуването приключи.
— Мързелуване ли? Не съм ви паж, а и ви правя услуга. Не ще допусна да… — Теа спря насред фразата — той се усмихваше. Тънка усмивчица, без следа от гняв, може би съвсем мъничко злорадство.
— Това беше шега — изрече той бавно. — Нима нямаш никакво чувство за хумор?
На теб ти е нужно чувство за хумор, помисли тя.
— Предупредете ме следващия път, когато решите да проявите хумора си. При вас той е такава рядкост, че се налага човек предварително да се подготви.
— В черничевата горичка ти се смя заедно с мен.
Да, но сега всичко бе по-различно. Той не реагираше просто на нещо смешно около него, не, сега смехът идваше от сърцето. Пред очите й отново се появи онзи по-млад Уеър — гледка, която я смути истински.
— Да, и по този начин очевидно сте ме осъдили на смърт. Не бих казала, че този факт ме радва особено много… — Усмивката му угасна начаса и тя почувства, че й липсва. Направи импулсивно крачка напред и го докосна по ръката. Той погледна надолу към нея и тя повтори собствените му думи от преди: — Това беше шега. Нима нямате никакво чувство за хумор?
— Прощавай — отвърна той. — Наистина казват по мой адрес, че не го проявявам твърде често.
Тя кимна и дръпна ръката си.
— И правилно казват. — Този път тръгна пред него. — А сега добре ще се посмеем с тези сметки.
— Защо си търкаш очите? — попита Уеър.
— Ако продължа да разчитам тези драсканици, ще ослепея. — Сбърчи обвиняващо чело. — Четворката ви е досущ като седмица.
— От шест дни ти е пред очите. Би трябвало вече да си й свикнала. — Той се приведе напред и се загледа в числото, което тя му показа. — Седмица. За мен е изписана съвсем ясно. — После смръщи чело. — Е, може пък и да е четворка.
Тя го изгледа със съмнение.
— Не, не, положително е седмица.
— Та вие самият не можете да разчетете собствените си цифри.
— Аз съм рицар, а не писар. — Той се облегна назад на стола си. — За днес пропилях предостатъчно време.
Тя посегна към перото и поправи четливо седмицата.
— Няма да мръднете оттук, преди да приключа със сметките за месеца.
— Каква властна женичка си ми ти само! И изобщо извади голям късмет, че все още не съм изгубил търпение. — Тя обаче не се подаде на предизвикателството и той направи още един опит. — Стигам до извода, че съм извънредно снизходителен спрямо теб.
Главата й се стрелна нагоре, сякаш сокол е съзрял плячка.