— Смятах, че Ясмин ти помага за дръвчетата.
— Тя наистина ми помогна много, но си има и други задължения.
— Можеше някой от мъжете да свърши тази работа.
— Имам предостатъчно време, а съм и свикнала сама да си изпълнявам задачите. — Тя довлече кофата с водата до следващото дръвче. — Доставя ми удоволствие. Моята работа наистина ми липсва. — Водата в кофата се разклати и част от нея се разплиска. — Освен това и поправките по сметките са вече към края си. След няколко дни съм готова.
— Нима е възможно? — Бръчките се вдълбаха по-дълбоко в челото му.
— Е, тази работа продължи доста време. Над три седмици. И вие като мен сигурно се радвате, че приключваме. Вече няма да сте прикован към стола и няма да отговаряте на въпросите ми.
— Точно така. — Той помълча и се загледа в нея. — Тези дървета ще се хванат ли?
— Мисля, че да… освен ако не ги изкорени някоя буря.
— Обичаш да се занимаваш със земя и растения, така ли?
Тя кимна.
— Всичко, което расте, събужда в мен усещането… — Тя изпъна рамене. — Допада ми мисълта, че тези растения ще останат на това място дори когато мен отдавна няма да ме има на света. Знаете ли, че има дървета на по няколкостотин години?
— Не съм се замислял над този въпрос. Прекалено усилия съм хвърлил да остана жив и за останалите неща не ми е оставало време. — Поглади с пръст грубата кора. — Но и аз вярвам в природния закон, че животът не спира. Че е възможно да има живот дори и след смъртта.
Тя си спомни, че баща му го е накарал да напусне Шотландия, за да продължи рода.
— Господ ни уверява, че е точно така. Нима се съмнявате, че ще попаднем на небето, ако сме добри?
— Да, но какво значи „добри“? Папата твърди, че убийството е добродетел, ако е в името на църквата. — Уеър замислено прокара ръка по ствола на едно от дърветата. — Ако е вярно, значи аз съм най-добрият християнин, защото докато бях в ордена, съм изпратил на оня свят повече хора, отколкото всички братя, взети заедно. — Той се разтресе целият сякаш иска да отхвърли от себе си някакво бреме. — Виж ти, станал съм като Кадар, който задава въпроси, дори и когато за тях няма отговор.
— Ужасна грешка — промърмори Теа саркастично. — Да не дава Господ да поспрете и да се позамислите, преди да замахнете и нанесете своя удар.
— Към теб не съм замахвал — отвърна той и веднага се поправи: — След първата ни среща.
Тя повдигна вежди.
— И един път стига.
— Грешката бе твоя. Не желаех да ти причинявам болка. Само че ти не слушаше какво ти говоря. — Направи нетърпелив жест. — Но това са минали работи. Защо мислиш все още за тях?
— Защото аз бях тази, която принудихте да падне на колене. Според мен и вие не бихте отминали с мълчание подобно действие.
— Глупости. На твое място бих простил и положително щях да зачеркна случилото се от паметта си.
Теа го изгледа с недоверие.
Той изруга тихо.
— Не ми ли вярваш? Значи… — Спря за миг и се усмихна насила. — Е, бих забравил стореното… след като първо си отмъстя, разбира се.
Тя отметна глава назад и се разсмя с пълен глас.
— Значи имате късмет, че моят характер е по-благ от вашия.
Не му хрумна подходяща реплика и затова известно време я наблюдава как работи, след което отново се обади:
— Така осветена от слънцето, косата ти изглежда чудесно.
Тя спря да пише и вдигна поруменяла глава.
Той се усмихна.
— Макар че безспорно миришеш на конска тор. — Вдигна ръка, за да предотврати възмутения й вик. — Не, не ме смущава ни най-малко. Но преди да седнем днес на масата, ще е добре да се поизмиеш.
— И като как така ще вечерям заедно с вас?
— Е, нали Кадар е поискал от теб да ми правиш компания. И след като привършиш със сметките и не желаеш да поиграеш шах с мен, не виждам друга възможност да спазиш обещанието си. Не е ли така?
Тя сведе поглед — трябваше някак да прикрие радостното опиянение, което я обхвана. До този миг сякаш не бе осъзнала напълно колко щяха да й липсват часовете, прекарани заедно над неприятните колони от цифри.
— Хм, и разбира се, не бива да разочаровам Кадар, така ли?
Той кимна сериозно.
— Обещанията обвързват човека! — После се обърна и пое обратно към крепостта.
Константинопол, дожът на Николас
— Уверен съм, че тук ще откриете работничката, която търсите — изрече гордо Николас. — Моите женски са най-добри от всички.
— Така е. Съдя по моделите, които ми показахте. — Кадар огледа привидно равнодушно цялото помещение.