Не се чуваше никакъв разговор, никакъв смях. Приведени над гергефите си, с изкривени гръбнаци и очи, впити в бродериите, момичетата редяха трескаво бод след бод. Нито едно от тях не надхвърляше четиринадесет години, но всички изглеждаха някак изхабени. Чистотата на помещението, както и обилната слънчева светлина, падаща от многобройните прозорци, само подчертаваха преждевременната състареност на работничките. Наистина, много потискащо място, помисли си Кадар.
Но видяното тук бе значително по-поносимо в сравнение със залата за килими. Той смяташе, че е обръгнал спрямо живота във всичките му проявления, но гледката на малките момиченца със сраснали и обезформени пръсти го преизпълни с отвращение.
— Щастлив човек сте вие с тези усърдни робини — рече Кадар. — Всъщност те по колко часа работят на ден?
— Докато грее слънцето, от ранна утрин до късна вечер. Елате. — Николас премина край една от редиците. — Трябва да ви покажа таланта на Клариса. Работата й е извънредно фина, направо съвършена. Макар че няма и четиринайсет години. — Погледна го хитро през рамо и додаде: — А когато не е заета с иглата и конеца, доставя точно толкова наслада на онази работа, колкото и на кесията ми. Миналата седмица се потопих между бедрата й и по моему…
— А цената, която ще поискате за нея, ще бъде значителна, нали? — Кадар поклати глава. — Казах вече, че искам по-млада и… по-евтина.
Николас въздъхна тежко и продължи обиколката си.
— Може би ще ви допадне Евадне. Деветгодишна е. Все още не е придобила кой знае какви умения и… може да ме убедите да я продам.
Кадар плъзна незабелязано поглед по сведените глави. Рижа коса, бе казала Теа. Къде, за Бога, бе това момиче?
— И откога е тук, при вас?
— Купих я преди две години. Пръстите й бяха твърде дълги и неподходящи за връзване на килими, така че я дадох да я обучат на везмо. — Той се спря пред малко, крехко момиченце с лененоруси коси и трескави, изплашени очи. — Е, какво ще кажете?
Кадар си каза наум, че Николас е отвратителен негодяй, но само сведе глава и огледа произведението на детето.
— Не е точно онова, което ми трябва.
— Който не иска да се бръкне по-дълбоко, не бива да очаква високо качество.
Там… тя седеше в следващата редица. Дребна, тъничка, червенокоса, впила поглед в гергефа пред себе си.
— Тази там ми се струва по-сръчна.
— Кой, Селена ли? Да, тя е по-възрастна, вече е почти на единадесет години. — Николас забърза към детето. — Но за нея не мога да ви предложа същата ниска цена. След три-четири години вече ще бъде в състояние да ви дари с наслада и с… деца.
И нито дума, че е негова дъщеря. Кучият му син щеше да се позове на този незначителен факт едва в края на преговорите.
— Има кой да се погрижи за удоволствията ми. На мен ми трябва работна сила.
Спря се пред червенокосото момиче. Везмото й е великолепно, помисли си той. Жалко. Цената щеше да падне, ако можеше да открие някакви недостатъци. Тя не го удостои с поглед. Приведена, изобщо не обърна внимание на мъжете, а продължаваше да реди бодовете.
Погледът му попадна на гърба на момичето… и се вцепени.
— Какво е това? — попита той и дръпна встрани памучната дреха от раменете на Селена. Алени резки преминаваха напряко през гърба и. — Май не струва толкова, колкото твърдите?
Николас вдигна равнодушно рамене.
— Езикът й може и да е остър, но този факт не вреди на работата й.
Кадар прокара показалец по протежение на бял белег.
— Този тук е по-стар.
Детето не вдигна поглед, но той долови как мускулите на гърба му се напрегнаха от докосването.
— Хванаха я, че е помогнала на друга робиня да избяга. За да хванем другата, трябваше първо да разберем къде е избягала.
Значи след бягството на Теа са наказали Селена.
— Е, каза ли?
Николас поклати глава.
— Не можехме да продължим. Нямаше да издържи. Бях изгубил една работничка, а така щяха да станат две.
— Да, интересът преди всичко, разбира се. — И нито дума, че избягалата робиня е сестра на момичето. Кадар се замисли сериозно дали да не извие врата на този негодник, преди да напусне града, но се отказа бързо от хрумването си. Не можеше да си достави това удоволствие — в момента освобождаването на детето бе по-важно. — Тези белези обаче свидетелстват за темперамент, който може да се окаже твърде смущаващ, не мислите ли? — Той отмахна ръката си от малкия, изтерзан гръб. — По-добре ми покажете някоя друга.
Две редици по-нататък той се заслуша в славословията на Николас по адрес на друго клето създание и хвърли поглед назад.
Тя го гледаше втренчено — тясно личице и дръзки зелени очи, които буквално искряха от ненавист.