Той й се усмихна, но враждебното изражение не изчезна от лицето й. Нещо повече, омразата дори сякаш нарасна.
Очевидно не бе момиче, което можеше да се спечели със сладка усмивчица. В него трепна предчувствие, че това дете ще внесе живот в обратния път към Дундрагон и той няма да скучае.
— Очите надолу!
Внезапно зад Селена се появи невисока, набита, грубовата жена с гъвкав камшик в ръка.
Селена не приведе глава.
Николас прекъсна да хвали някакъв тъмнокос дребосък.
— Без грубости, Мая, имаме гост.
— Само си пилее времето. До довечера трябва да привърши с едната страна на туниката — изджавка жената. — За човек от кервана е, поема вдругиден на път.
Николас се намръщи.
— Да, така е.
Кадар бе готов да се обзаложи, че детето щеше да продължи да го гледа дори и камшикът да се стовареше върху гърба му. Вече бе въпрос на чест да не се подчини.
Той се обърна и забърза към вратата.
— Омръзнаха ми тези спорове. Толкова трудно е да се вземат решения. Предлагам да продължим утре.
Николас го последва.
— Естествено. Ще изпием по чаша вино и после отиваме в баните. Най-върховното удоволствие на света.
С изключение на побоя над безпомощни деца…
— Вие сте най-любезният домакин, когото познавам. — Кадар буквално сияеше.
Вечерта чужденецът се появи в градината.
Селена се вцепени, съзирайки го как застанал под колонадите, оглежда жените, струпани покрай кладенеца. Вероятно в този миг си избира онази сред тях, която ще утоли страстта му през нощта, помисли си Селена горчиво. А утре, утре, преговорите за покупката на робиня щяха да продължат.
Бе по-млад от търговците, които идваха при Николас. Млад, изискано облечен, красив — красотата му светеше ярко като факлата на стената зад нея. Но хубав или грозен, той бе като останалите — алчен за злато и плътски наслади.
Младежът небрежно се насочи към нейната пейка, разположена встрани от останалите жени.
В първия миг тя понечи да избяга, но бързо се овладя. Бе тънка, невзрачна и той едва ли щеше да я избере да задоволи похотта си — дори и да бе от мъжете, които предпочитат деца.
Той се спря пред пейката.
— Изглеждаш ми самотна. Защо не си с останалите?
Тя не отговори.
Разположи се до нея и я лъхна лек аромат на сапун и благовонен балсам. Така миришеше и Николас след посещение в баните.
— Селена, името ми е Кадар Бен Арно. Знаеш ли защо съм тук?
— За да купите жена, с която да отворите работилница. Всички го знаем. — После добави подчертано недружелюбно: — Само че сте толкова стиснат, че можете да си позволите само някоя начинаеща.
Той не се подразни от забележката й.
— Така е. А ти бродираш много добре. Вършиш ли работата си с охота?
— Не — отговори тя съвсем прямо. — Но човек може да върши добре нещо дори когато то не му доставя удоволствие. — Тя се поотдръпна от него. Защо този човек още не се махаше?
— Дори и да те купя, не ще ти сторя нищо лошо, обещавам ти — произнесе той тихо. — Не бива да се боиш от мен.
Обзе я панически страх. Надяваше се, че се е отказал от нея.
— Не се боя. — След което додаде разгорещено: — За вас няма да работя. Ще си седя пред гергефа и няма да правя нищо. Изберете си някоя друга.
— Предпочиташ да останеш тук, така ли?
Николас сякаш не е особено любезен към робините си.
— Трябва да остана.
Той смени темата.
— Ти днес защо ме гледаше тъй неприязнено?
— Пипнахте ме. Мразя да ме докосват.
— И защо?
Тя не отговори. Защо този мъж не се махнеше най-сетне?
— Идва онова трътлесто женище. Ужасна е.
Имаше предвид Мая, която се приближаваше привидно случайно — явно се канеше да подслушва.
— В такъв случай трябва да направите избора си и да оставите на мира нас, останалите.
— И коя до си избера?
Въпросът я завари неподготвена, тя се сепна, обърна се към него и го изгледа смаяна.
— Моля?
— Извънредно нетактичен въпрос, особено ако го задаваш на дете, но все пак не бива да обиждам Николас, отхвърляйки предложението му. Предпочитам жена, която да изпитва същото удоволствие, което и дарява. Има ли тук такава?
Що за мъж бе той, запита се тя объркана. Та нали никой не се интересува дали жената изпитва наслада — това бе известно на всички.
— Е, има ли такава жена тук?
Тя се огледа на всички страни и накрая кимна с глава към едно малко, мургаво създание.
— Деирдре. Не е толкова привлекателна, но е своенравна. Май че й харесва, когато Николас го прави с нея.
Той се усмихна.
— Допусках, че знаеш. Не ти убягва нищо, нали?
— Какво искате да кажете? — попита тя с недоверчив тон.