— Ти стоиш отстрани, наблюдаваш и попиваш. Бедна Селена. Мисля, че жадуваш да живееш истински. Да седиш така и да везеш, отделена от света, е нещо, което те влудява. Именно затова се изключваш от другите и се ограничаваш в размишления и наблюдения.
Откъде знаеше как се чувства?
Той побърза да отговори на неизречения въпрос.
— На твоята възраст и аз обичах да наблюдавам. И все още го правя, щом го налагат обстоятелствата. — Той се усмихна. — В този случай ти си тази, която го налага.
Този мъж бе значително по-опасен от останалите — имаше очи и ги използваше добре. Тя скочи рязко от мястото си.
— Не желая да ме наблюдавате. Вървете си!
— Не съм искал да те засегна. Това, което всъщност исках, бе да ти вдъхна смелост. — При тези думи хвърли поглед към Мая. — Само че моментът не е подходящ. Ще разговаряме по-късно за тези неща. — Изправи се и бавно пое към жените до кладенеца. Размени няколко думи с Деирдре, хвана я за ръка и я поведе към вратата.
— Нашепва ти мили слова в ушенцето, но всъщност иска само да те замае, преди да те заведе в родината си — обади се Мая иззад гърба на Селена. — После обаче пак те чака камшик.
— Но той изобщо не се интересува от мен. Нали чу какво каза на Николас. Смята, че само ще му създавам затруднения.
— Да, но твоето везмо отговаря на претенциите му. Убедена съм, че ще те избере. Утре ще се договорят с Николас и се махаш оттук. — Мая се усмихна злорадо. — Хайде, не се противи и тръгвай с него. Знам, че я очакваш да се завърне, но тя никога няма да дойде. Теа сигурно се е превърнала вече в курветина.
— Мълчи!
— Е, а как ще те освободи, моля?
Селена се опита да не обръща внимание на тези думи, да прогони болката от душата си.
— Да бе, нали беше много умна. Смяташе, че е по-добра от нас.
— Никога не е била лоша с теб. — Селена впи поглед в Мая. — Бе също и по-добра от теб. И най-долното улично псе е по-добро от теб.
Увисналите бузи на Мая се зачервиха.
Селена съзнаваше, че е трябвало да си премълчи. На следващия ден щеше да си плати за дързостта. Но вече нищо не я засягаше. Просто не можеше повече да търпи Мая.
Прозвуча гонг, знак, че е време момичетата да си лягат.
Биеха гонга за събуждане, за храна, за продължаване на работа. Понякога я преследваше и насън, оглушаваше я, обсебваше я цялата.
Селена мина покрай Мая, от чиито уста се сипеха тихи закани и с нежелание се насочи към къщата на жените.
Тя никога няма да дойде.
Тези слова все още бучаха в главата й, докато си лягаше върху сламения чувал.
Теа трябва да се завърне, помисли си тя отчаяна. Теа я обичаше и никога нямаше да я остави на произвола на съдбата.
Да, но майка й също я обичаше, обаче я изостави — спомни си как държеше ръцете й, но внезапно те се отпуснаха безсилни.
Не, Теа бе по-различна. За разлика от майка им тя притежаваше сила. Нямаше да остави Селена да се погуби в този дом, щеше да дойде и да я отведе оттук.
Селена се опита да сподави сълзите, парещи в очите й. След смъртта на майка си не бе плакала никога. Сълзите не можеха да променят нищо. Често чуваше майка си да плаче нощем, но въпреки всичко нещата си оставаха постарому и животът й не ставаше по-добър. А сега вече не бе сред живите.
Не мисли за мама. Не мисли и за Теа. Всичко по реда си. Единственият начин, по който можеше да се изтърпи този живот. Теа щеше да дойде и да я вземе.
Но ако Мая говореше истината и младият търговец я отведеше от Константинопол? Какво щеше да прави тогава?
Отново я заля панически страх. Мая грешеше. Когато Теа дойдеше, Селена щеше да бъде тук. Господ не може да е толкова жесток, каза си тя. Кадар Бен Арно щеше да избере друга!
— Нали ти казах — изсъска Мая, наслаждавайки се на ужаса и болката, изписани на лицето на Селена, сякаш отпиваше сладък нектар. — Ти не си нищо повече от дете, от робиня. Не можеш да сториш нищо. Нашият господар каза, че утре тръгваш.
— Лъжеш. — Селена остана напълно спокойна. — Не е вярно.
— О, разбира се, че е вярно. Още утре тръгвате на път по море. Николас обаче не е много доволен от сделката. Този млад хитрец се е пазарил много по-ловко от очакваното. Цял ден се пазариха, но Николас така и не успя да му вземе повече пари. — Мая се насочи към друга група жени, за да им съобщи новината.
Разтреперана от страх и гняв, Селена се строполи на пейката. Не можеше да си тръгне. Той нямаше право да й отнеме насила надеждата, че един ден ще бъде свободен човек.
Не можеш да сториш нищо.
Може би Мая бе права, може би тя, Селена, бе наистина твърде млада, за да се пребори със света на възрастните, свят, в който значение имаха единствено парите и похотта.