Теа, помогни ми. Но Теа бе далеч, а и тя вече не бе дете — бе загубила детството си в онази нощ, в която почина майка й.
И така, значи трябваше сама да предприеме нещо.
— Няма я, така ли? — повтори Кадар.
— Разбира се, че ще я открием — побърза да го увери Николас, — та тя е само едно дете. Къде ще се скрие? Огладнее ли, ще се появи отново.
Дори да умира от глад, това момиче няма да се завърне, помисли си Кадар огорчен. Милостиви Боже, та той трябваше още предната вечер да я посети, веднага след като сключиха споразумението с Николас. Само че как ли щеше да разговаря свободно с нея в присъствието на онази мускулеста змия?
— И кога е изчезнала?
— Някъде през нощта. — Николас се намръщи. — Сигурно е прескочила оградата. Стражите не са я забелязали.
Значи е имала достатъчно време да се скрие в града.
— Под моя покрив тя бе обезпечена. Изобщо и не подозира с какви злини може да се сблъска на улицата. Повярвайте, след няколко дни ще се появи тук… но сделката ни е сключена. Тя е ваша собственост и аз вече не нося отговорност за нея.
— Искате да кажете, че няма да ми върнете парите, така ли?
Николас отбягна прекия отговор.
— Тя не ме засяга вече.
Този негодник наистина заслужаваше да му прережат гръкляна. Жалко, че все пак се налагаше да го остави жив — в момента най-важното бе да открие скривалището на Селена.
— Сигурно ще отложете тръгването си, докато я откриете, така ли? — попита Николас.
— Какво друго ми остава? След случилото се цената й се повиши толкова много, че не мога да оставя нещата току-така.
— Е, не й е чак толкова висока цената — намуси се Николас. — Може би съдбата е решила да ви накаже, загдето ме преметнахте и тя вече няма да работи за мен.
Не заради отнетата дъщеря се оплакваше този червей, а заради робинята, която му носи печалба. Кадар не можеше повече да остане на това място. Той се обърна и закрачи бързо към вратата.
— Ежедневно ще изпращам човек за сведения.
Пред портала на дома на Николас той спря на едно място. Откъде да започне издирването? Не познаваше Константинопол. Но ако се вярваше на думите на Николас, по подобен начин стояха нещата и със Селена — обстоятелство, което събуждаше в Кадар неприятни усещания. Всички градове си приличаха, във всички тях вълците дебнеха плячката си — невинните и доверчиви люде.
Можеше единствено да се надява, че ще успее да ги изпревари.
Дундрагон
— Оказа се, че съм бил прав. Шахът не е игра за жени — рече Уеър с поглед, насочен към дъската. — Изпитвам удовлетворение от факта, че те бих тази партия.
— Затова ли винаги след вечеря искате да играем? — попита Теа.
— Не, има друга причина.
— И коя е тя?
— А на теб иска ли ти се да играеш някоя друга игра?
— Желая да чуя причината.
Той се облегна назад и й се усмихна.
Нямаше да изкопчи нито дума от устата му. Подобни пристъпи на мълчаливост го обземаха нерядко, макар и в последно време да бяха понамалели.
— Е, повече няма да играя с вас. — Отмести стола си назад и се вторачи в огъня. — Естествено, ако държах да спечеля на всяка цена, бих могла да ви победя.
— Зная. — Тя вдигна учудена поглед и той се поправи бързо: — Поне понякога.
Тя се подсмихна хитро.
— Не, в повечето случаи. Често вниманието ви не е на висота.
— Колко си права само! Трябва да се преборя с тази си слабост. Може някой ден да ми струва и живота.
— Но не и тук, разбира се.
— Разбира се, че не и тук.
Над осветената от огъня стая легна мълчание. Кой можеше да допусне, че двамата с Уеър от Дундрагон ще си прекарват така уютно времето, замисли се тя.
— Няма ли най-сетне Кадар да се върне със Селена?
— Скоро и това ще стане. Може да е срещнал трудности.
Полъх на страх помрачи покоя на мига.
— Но ще успее ли изобщо да се справи?
— Кадар е по-ловък и по-търпелив дори от самия Саладин. Ако не успее да спечели битката от първи път, ще опита наново, но по нов начин. Убеден съм, че ще доведе Селена.
— А ако не успее?
— В такъв случай тя пак ще дойде, тъй като ще я доведа сам. — В усмивката му проблесна затаена злоба. — Само че моите методи не са цивилизовани като тези на Кадар. Може дори да се наложи да ви оставя и двете сирачета.
Очите й се разшириха от страх.
— Шегувате се.
— Нали вече изяснихме въпроса, че се шегувам твърде рядко? — Той вдигна равнодушно рамене. — Ето защо нека се надяваме, че усилията на Кадар са се увенчали с успех.
— За вас пътуването до Константинопол представлява голям риск.
— Винаги е опасно, когато излизам извън стените на Дундрагон. Но в Константинопол не съм изложен на по-голяма опасност, отколкото например в Дамаск. Все пак съм ти обещал нещо, нали?