— Но не желая заради обещанието да рискувате живота си — подчерта тя. — Аз ще се заема със спасяването на Селена, както възнамерявах да сторя още в началото.
Погледът му не изпускаше лицето й.
— Обещанията са нещо, което трябва да се изпълнява.
— Глупости! В продължение на толкова години успях да оцелея в дома на Николас. И Селена е способна на същото. Няколко години от живота й не могат да се сравнят с вашата смърт. И не искам повече да чувам и думичка по този въпрос. Защо ме гледате така?
— О, просто се питам дали ще се разплачеш, ако загина.
— Не плача така лесно. — Стана й неприятно, че изразът на любопитство не напусна лицето му. — А и не виждам причина да оплаквам човек, който безразсъдно се е изложил на опасност.
— Да, но ти имаш добро сърце, а и твърдиш също, че съм ти приятел, нали? Е, ще пролееш ли някоя и друга сълза за мен, Теа?
Не бе в състояние да изтълкува израза на лицето му, но съдейки по тона, се налагаше да отговори на въпроса. Той бе човек, около когото постоянно витаеше смъртта. Може би наистина бе важно да знае, че има някой, който ще скърби за него. Тя срещна погледа му.
— Да, ако загинете, ще плача.
Той поклати бавно и тежко глава.
— Вярвам ти.
Не бе в състояние да избяга от погледа му. Внезапно усети, че се задушава. Този мъж явно желаеше да й внуши нещо. Не, не думи, не някаква мисъл, а… какво всъщност? Не можеше да си отговори на този въпрос, но интензивността на посланието бе направо непоносима. Тя стисна зъби и изрече ясно:
— Но няма да го сторя, защото Кадар ще доведе Селена!
— Вече е време, господарю. — На входа бе застанал Харун.
Теа въздъхна с облекчение.
— Не си ли заспал още, Харун? — попита тя учудено.
Момчето я удостои с възмутен поглед.
— Аз изпълнявам задълженията си. — Поклони се пред Уеър и продължи: — Искахте да знаете кога е готова, господарю.
Тя? Теа се вцепени, осъзнавайки какво може да означават тези думи. От известно време Уеър не викаше Таса в леглото си, но това не означаваше, че не спи с други жени от дома. Бе ясно, че ги използва в своята ненаситност. Защо я връхлетя това остро чувство, защо я обзе потрес и възмущение? Тя се изправи рязко от мястото си.
— Задържам ви. Имате още доста работа.
Той смръщи чело.
— Защо… — Внезапно обаче се досети. — Мислиш, че в леглото ми ме очаква жена?
— Това не ме засяга. — Теа пое към вратата. — Мисля обаче, че не бива да злоупотребявате с Харун за подобен род задължения.
— Госпожо… — обади се Харун, възмутен от предположението й.
— Към задълженията на оръженосеца спадат и грижите за доброто настроение на господаря му. — Уеър се изправи. — Имаш право — това не те засяга. Все пак ще ми доставиш удоволствие, ако дойдеш с нас.
Искам да гледаш.
Спомни си нощната сцена в тази зала… Уеър, гол, и Таса, приседнала в краката му, а устните й прилепнали към неговия… Прониза я гореща вълна.
— Няма да дойда.
— Ще дойдеш. — Той мина покрай нея. — Защото е важно. А освен това човек би трябвало да се постарае винаги да изпълнява желанията на приятелите си, не е ли така?
Тя остана колебливо на място, следейки неговите действия. Какво ли имаше предвид? Не тръгна към стълбите, както можеше да се очаква, а към входната врата.
Там се спря и отстъпи встрани, за да й направи път.
Харун пък я хвана за ръка и я затегли след себе си.
— Длъжна си да се подчиняваш на моя господар.
Според момчето целият свят трябваше да се подчинява на Уеър. Любопитството й взе връх и тя го последва към вратата.
— Правя го заради приятеля си Харун — изрече тя, минавайки покрай Уеър. — Не заради вас.
Той се изсмя.
— Ясна ми е разликата.
На стълбището тя пожела да се осведоми:
— Няма ли да ми кажете къде… — В този момент обаче забеляза в двора някаква кола, а зад нея на коне чакаха четирима въоръжени бойци. — Това там какво е?
В този миг Уеър излезе напред и Харун пусна ръката й, за да го последва. Теа пое бавно след тях.
Приближи се и в задната част на колата видя легнала млада жена, която й се стори позната. Вероятно някоя от армията прислужници, заети с поддръжката на огромния замък.
— Не искам да тръгвам, господарю — изрече жената с умолителен тон. — Нека остана.
Уеър поклати глава.
— В Дамаск не ще ти липсва нищо. Детето трябва да бъде на сигурно място. — Даде знак на коларя. — Тръгвайте. Бог с вас.
Дете!
Теа бе буквално зашеметена от чутото, колата бавно се поклащаше към портата, последвана от ескорта.
— Бременна ли е?
— В четвъртия месец. — Уеър проследи колата с изражение, което все още не бе забелязвала по лицето му — странна смееща от отчаяние и огорчение. — Крайно време беше. Ако бяхме закъснели, пътуването щеше да й се отрази твърде зле.